Като не чу отговор на почукването си, Рени отвори вратата. В стаята не влизаше светлина и тя постоя на прага, докато очите й привикнат. Когато най-накрая започна да вижда, почуди се дали това наистина е добре.
Той беше прилично покрит, но само толкова. Рени изпита неприязън към себе си, когато почувства, че бузите й пламват. Тя се смяташе за светска жена, а сега, в собствения си дом, се надсмиваше над пламтящото си лице. И всичко това заради Джарет Съливан. В тази ситуация мъжът не можеше да и бъде симпатичен. Тя изправи рамене и завъртя глава настрани. Загледа се дръзко в неканения си гост.
„Не изглежда зле“ — помисли си тя. И всъщност, с присъщата си обективност, с която се гордееше, Рени си призна, че вярно е точно обратното. Косата му още беше влажна, по-тъмна в крайчетата, обкръжаващи лицето му и блестяща на темето, осветена от тънък слънчев лъч. По време на сън чертите му не изглеждаха толкова остри; твърдостта, която обикновено прозираше зад веселата му мързелива усмивка, сега липсваше. „Но — помисли си Рени — и усмивката му я няма.“
Погледът й се спря за малко на устата му, след това проследи изразителната линия на челюстта му чак до капчицата вода, стекла се в ямката на шията му. Гърдите му равномерно се повдигаха и спускаха. Тя видя извивката на гръдния му кош и формата на твърдия му корем. Един сноп тъмни косми изчезна под ръба на хлабаво завързаната кърпа, а по-надолу тъканта се бе поразтворила интригуващо по дясното му бедро. Докато Рени го наблюдаваше, процепът се разшири. Тя примигна, като едва можеше да повярва, че кърпата бавно се надига.
Джарет се сепна, веднага седна и придърпа колене към гърдите си. Прикри тежестта, изпълваща слабините му, но тъпата болка остана. Той повдигна въпросително вежди, преди да чуе гласа си:
— Достатъчно ли видяхте?
Рени се овладя и отговори отчетливо:
— Всъщност повече, отколкото исках.
— Наистина ли? — Усмивката му се върна, този път — присмехулна. — Взирате се доста усърдно за човек, който се е наситил. — Джарет се почувства удовлетворен, когато лицето на Рени пламна и леденият щит на надменността й започна да се топи.
— Вие сте подъл грубиян, господин Съливан.
— Само това ли? — Той се забавляваше от сърце. — Повечето хора ме наричат просто кучи син.
Тя ненавиждаше факта, че Джарет й се надсмива. Ненавиждаше и това, че полугол, той владееше ситуацията. Щеше й се да го бе нарекла кучи син, във всеки случай той беше точно това.
— Искахте ли нещо? — попита той. — Или трябва да предположа, че се размотавате тук само за да ме гледате?
Рени вирна брадичката си, изражението „ледът няма да се разтопи“ се върна.
— Няма да е зле да научите, господин Съливан, че аз никога и никъде през живота си не съм се мотала безцелно. Аз не се шляя, не се размотавам, не се разхождам просто така.
— Торпилите да вървят по дяволите! Така ли, госпожице Денъхи? Пълен напред!
Рени нервно присви устни:
— Аз вървя. Понякога тичам. Винаги знам къде отивам. И не само това — знам защо отивам. Никога не съм била склонна да се мотая и това не от качествата, които особено уважавам у другите.
— Може и да стигате където сте тръгнали, но със сигурност пропускате самото пътуване.
— Моля, спестете си старомодните проповеди. Досега съм се справяла отлично…
Джарет вдигна ръка.
— О! Може да не се движите в кръг, но със сигурност говорите едно и също. Заболя ме главата от вас.
Тя се усмихна сладко, когато той започна да масажира слепоочията си.
— Ако присъствието ми тук е желателно колкото махмурлука след тридневно пиянство, тогава, господин Съливан, смятам, че съм изпълнила житейския си дълг. — За малко й се стори, че е отишла твърде далеч.
Той я загледа, чертите му бяха безизразни; и тогава, без предупреждение, раменете му се разтресоха от дълбок, гръмък смях, а поразителните му очи се свиха.
— Вашият житейски дълг, а? — поклати глава. Още се хилеше, когато се обърна в леглото така, че краката му провиснаха отстрани. — Сега ставам, госпожице Денъхи, за да се облека. Струва ми се, че предупреждението ми е в реда на нещата, защото вие, изглежда, сте залепнала за пода.
Рени наистина се бе сраснала с пода. Снопчето косми на корема му привличаха погледа й, а очертанието на слабините му под кърпата задържаше вниманието й. Думите изхвърчаха дрезгаво от устата й:
— Поканен сте на сватба. До един час сестра ми ще се ожени за приятеля ви.
Рени се врътна на пети и побягна.
— Почакайте! — викна Джарет след нея, когато тя изчезна в коридора. Докато стигне до вратата, Рени вече бе потънала в някоя от съседните стаи.