Джарет се облече бързо и потърси Мойра. Намери я в предния салон да нагласява брошката на шала си пред наклоненото огледало над камината. Тя беше така съсредоточена, че първите му думи я стреснаха.
— Съжалявам — каза той, когато Мойра пъхна показалеца в устата си. — Наранихте ли се?
Той се доближи и взе ръката й, за да разгледа наранения пръст.
— Драскотина — каза тя. Една капчица кръв стоеше упорито на върха на показалеца й. Взе носната кърпа, която й подаде Джарет, а също така прие да й помогне за закопчаването на брошката. Забеляза, че големите му ръце изобщо не бяха тромави, когато се стигнеше до деликатни неща.
Рени забеляза същото от вратата. Иззад рамото на Джарет Мойра видя, че дъщеря й е вглъбена; след това срещна погледа й. Мойра не се изненада от мигновената реакция на Рени — дъщеря й бързо се овладя и се престори, че не е забелязала майка си да я гледа в момент на слабост. На Рени й харесваше да вярва, че мислите й са непроницаеми. „Може би така трябва да постъпва в заседателната зала — помисли си Мойра, — но не и тук, в семейството си.“
Джарет приглади шала около нежните рамене на Мойра, след това отпусна ръце до тялото си.
— Дъщеря ви ми каза, че Мери Майкъл и Итън ще се оженят довечера. Може ли това да е истина?
Преди Мойра да успее да отговори, Рени се намеси от прага:
— Нямам навика да лъжа, господин Съливан.
Мойра й отправи суров поглед и каза безпрекословно:
— Не мисля, че Джарет имаше предвид това, Мери Рене. — И отново насочи вниманието си към Джарет. — Изглежда, това е абсолютно вярно — каза тя. — Признавам, че аз самата се изненадах, когато пристигна пратеникът с поканата. При сроковете, които поставя Майкъл обаче, все нещо ще остане не добре свършено.
— По-добре сега — каза Рени, като побърза да защити близначката си, — отколкото след като всички заминете за вилата.
— Да — каза Мойра и въздъхна. — Разбира се, че си права. Само че не виждам никакъв смисъл в това да се бърза сега.
— Но тя е бременна в седмия месец, мамо.
— Точно така. Бързането щеше да е в реда на нещата преди седем месеца. — Мойра отиде до бюфета и си наля малка чашка шери. — Нищо не мога да направя, но се чудя дали този мъж се жени за нея само заради бебето.
Сега Джарет надигна глас в защита на приятеля си:
— Итън е най-смелият мъж, когото познавам, но не и по отношение на дъщеря ви. Може би детето му е дало смелост да поиска ръката на Майкъл, но не си и помисляйте, че той не е оглупял от любов към нея.
Рени се усмихна престорено.
— Оглупял от любов — каза тя, докато предлагаше шери на Джарет. — Какъв удачен израз.
Мойра изгледа дъщеря си и Джарет над ръба на очилата си.
— Няма опасност това да се случи с някой от вас — каза сериозно тя.
Нито единият, нито другият усетиха лекия сарказъм в тона на Мойра, нито пък видяха подигравателния блясък в очите й. Те отвърнаха в един глас:
— Никакъв шанс.
Що се отнася до Мойра, това, че отговориха едновременно, означаваше, че те вече бяха съмишленици.
Глава 2
Всички се бяха събрали в тъмнооблицованата кантора на съдията. Джарет отново можа да оцени силата и влиянието на макар и незаконната част от семейството на Джон Макензи Уърт. Съдията Холси беше техен дългогодишен семеен приятел и кръстник на Мери Майкъл. Изглежда, той приемаше обстоятелствата за нормални, като че ли изобщо бе нещо обичайно малко преди полунощ в частната му кантора да се състои сватба.
В затишието, преди да започне церемонията, Джарет попита Рени:
— Кой е твоят кръстник?
Рени го погледна самодоволно.
— Много си любопитен. Той е почти толкова високопоставен, колкото и съдията.
Скай, която стоеше пред тях, дочу разговора и прошепна през рамо към Джарет:
— Не се безпокойте, господин Съливан, не е папата. Татко е презвитерианец.
Рени й отправи сърдита физиономия веднага щом се обърна. „Така му се пада на Джарет, ако си е помислил, че папата ми е кръстник.“
Джарет успя да овладее усмивката си. Все едно че Рени телеграфираше мислите си, толкова лесно беше да я разбереш. Той я наблюдаваше с периферното си зрение и тъй като чертите й омекнаха, а ръцете й застанаха неподвижно, разбра, че съдията е започнал да говори.
Джарет очакваше, че ще се случат много неща, докато пътуваше към Ню Йорк, но така и не предвиди, че ще кумува на сватбата на приятеля си. Той слушаше Итън и Майкъл да си разменят съпружеските клетви. Усети в гласа на Итън тържествена решителност и обещание, а в гласа на Майкъл — предана любов. При последните си думи те останаха загледани един в друг, неподвижни, като че ли бяха забравили за това, че не са сами.