— О, разбира се! — тя направи реверанс и го покани с преувеличена елегантност. — Моля, чувствайте се като у дома си. Идете където пожелаете.
Джарет предпочете да не се заяжда. Със свещта запали лампата на нощното шкафче. Когато стана достатъчно светло, бавно се огледа. Интересуваха го не мебелировката, нито личните й вещи във високия скрин или на тоалетката, не го интересуваше дори приготвената, а след това забравена в бързината малка чанта. Джарет търсеше други неща и начини, които Рени би могла да използва, за да избяга.
— Къде води тази врата? — попита той, като посочи вратата, разположена вляво от камината.
— Ще повярвате ли, ако ви кажа? — каза тя.
— Няма значение. Сам ще проверя. — Той отвори вратата и се огледа. Както и очакваше, това беше будоар. За нещастие бе свързан с банята и с друга спалня след това. — Това е неприятно — промърмори на себе си.
— Не говорете под носа си — каза му тя.
Той я погледна остро в отговор. На нея не й мигна окото и също го загледа продължително. Джарет обърна очи и заклати глава.
— А тези врати? — попита, като дръпна бронзовите дръжки на френските врати на външната стена. Двойните врати се разклатиха, но не поддадоха.
Рени седна на леглото си.
— Какво им е?
— Не се отварят.
— Защото имат ключалки горе и долу. Може би трябва първо да помислите, преди да използвате груба сила.
— А вие може би ще решите да смените тона си.
— Или какво? — попита предизвикателно Рени.
Джарет се престори, че не е чул. Отключи вратите, отвори ги и излезе на балкона. Едва ли се възхищаваше на глупостта си, когато вратите се затръшнаха зад него и ключалките щракнаха по местата си. Джарет почука на черчевето с опакото на ръката си.
— Рени! Отвори!
Не получи отговор.
— Рени! Говоря сериозно! Отвори тези врати. — Почака малко, като надничаше през стъклата в спалнята. Не можа да я види никъде.
Джарет се опита да насили вратата с рамо. Но резетата държаха. Помисли да счупи единичните стъкла и да стигне до ключалките и до дръжката, но това щеше да отнеме много време.
Джарет се надвеси над парапета на балкона. Той се страхуваше от него, когато обмисляше вероятните пътища за бягство на Рени от къщата. Но сега тази гледка бе добре дошла.
Под балкона нямаше нищо, просто празно пространство от двадесет стъпки до земята. Все пак, няколко стъпки по-надолу и встрани, се намираше козирката на задния вход. Веднъж да стигне там, трябваше само да се спусне по подпорните колони.
Джарет скочи леко, като се приземи с голяма ловкост и грациозност. Босите му крака го задържаха по-добре върху дъсчения покрив, отколкото ако бе обут с ботушите. За опора върху козирката му послужи водосточната тръба; прехвърли тежестта си през ръба и обгърна с крака колоната. За няколко секунди краката му докоснаха влажната трева.
Не знаеше откъде ще излезе Рени — отпред, отзад или отстрани от къщата. Бързо взе решение, като се надяваше да е правилно. Лесно беше да се досетиш накъде ще се запъти Рени, но да знаеш, че отива при Холис Банкс и да знаеш къде живее Холис Банкс, бяха две съвършено различни неща.
Джарет спринтира, за да заобиколи къщата, подхлъзна се на влажната морава, когато завиваше зад ъгъла, и продължи да тича, докато стигна срещуположната на стаята на Рени страна. Уличните лампи хвърляха достатъчно светлина в страничния двор, така че Джарет почти веднага откри следите й. Последва стъпките й по измачканата трева право до страничната порта. Вратата още лекичко се поклащаше на пантите си и той разбра, че не е изостанал много. Откри следите й отново от другата страна на каменната пътека на съседите, където Рени бе нагазила в тяхната морава. Джарет я следваше по петите през каменни зидове, градини и плетове, дори и през малкото мостче, построено, за да подчертае езерцето на съседите.
В алеите зад резиденциите от червени тухли се разбягаха котки, докато гонитбата се ускоряваше. В конюшните отзад конете пръхтяха и нервно потропваха в преградите си. Едно бездомно куче предупреди завързаните си другари и в резултат на тази какофония сънени слуги се запрепъваха навън да сгълчат и да пропъдят бездомното. Комшулукът се пробуждаше, а зората още беше далече.
Рени повдигна полите на роклята си и се прехвърли през оградата между Маршалови и Стюартови. Роклята й се закачи на декоративните, но опасни железни шипове. Тя дръпна силно, разпаряйки плата, но това не бе достатъчно, за да се освободи. Точно тогава Джарет я откри.
Той се облегна на оградата, поемайки си дъх, благодарен на възможността да го стори. Когато Рени дръпна отново роклята си, той просто се пресегна през оградата, хвана тъканта и я задържа. От тичането гласът му бе пресипнал: