— Не си играйте повече с търпението ми — каза той.
И Рени си пое дълбоко въздух.
— Заплашвате ли ме?
— Да. — Джарет остана доволен, че това я накара да млъкне. Той се покатери по оградата и тупна леко до нея. — Ще ви откача оттук и веднага се връщаме в къщата. Не се и опитвайте да избягате по пътя, защото ако трябва, ще ви нося. Ако толкова горите от желание да видите този приятел Банкс, ще уредя това утре. Въпреки че не вярвам да е убягнало от вниманието ви, че той не си е изпотрошил краката от бързане да ви види.
— Не говорете за него! Нямате право!
Джарет сви рамене. Освободи роклята й с очакване на благодарност, но не получи нищо.
— Да вървим. Аз съм уморен, ако вие не сте.
Гласът, който дойде от тъмнината, бе дълбок, ясен и настойчив:
— Какво, по дяволите, става тук?
Джарет застана пред Рени, за да я предпази. Ръката му привично се плъзна към кобура, само за да разбере, че не го носи. Но поне установи, че мъжът не бе Натаниел Хюстън.
— Майкъл? Ти ли си? — Човекът, който говореше, излезе от дълбоката сянка на задната порта. Той наведе 45-милиметровия колт, който носеше, когато наближи двойката.
Рени пристъпи пред Джарет.
— Аз съм Мери Рене, господин Маршал. Сестрата на Майкъл.
Лоуган Маршал затъкна пистолета в колана на панталоните си. Краищата на пижамата му също бяха натъпкани там.
— Рени? Господи, малко оставаше, нали? Ти и сестра ти все още сте съвсем еднакви. — Очите му погледнаха плоския й корем. — Е, може би не чак толкова в момента. — Той отново улови смутения й поглед. — Ще ми разкажеш ли нещо, или да се престоря, че сънувам странен сън?
Рени се взря изкосо в Джарет, който дори не благоволи да се смути. Стоеше в двора на Лоуган Маршал само по избелели джинси, предизвикателно, като че ли бе съвсем нормално да се намира там. Дълбоките зелени очи на Рени умоляваха:
— Мисля, че ще направим най-добре, ако допуснем, че сънуваме.
Джарет се ухили самодоволно.
Лоуган видя насмешливата му усмивка, след това отново погледна Рени.
— Добре ли си?
Тя кимна.
— Да. Добре съм. Може би действах прекалено необмислено тази вечер.
Лоуган прекара пръсти през медната си коса. Знаеше, че Рени отправи това обяснение не към него, а като извинение към мъжа до себе си. Не мислеше, че непознатият й повярва.
— Всичко наред ли е у вас?
— Да. Всъщност вече се връщаме.
Лоуган погледна оградата зад нея. Парченце бяла тъкан от фустата й се вееше на един от шиповете като малко бяло знаме.
— Рени, сигурна ли си, че не трябва да извикам полиция? Знам за бягството на Нат Хюстън. Преди няколко дни в „Кроникъл“ получихме телеграма от Итън Стоун. Той не искаше да я публикуваме, преди Джей Мак да е говорил със сестра ти. Вече сте свършили това, нали?
Едва сега Джарет свърза Лоуган Маршал с личността на издателя и съсобственика на един от най-големите вестници в Ню Йорк, който бе и работодател на Майкъл Денъхи. Джарет мислеше, че двигателят на „Кроникъл“ трябва да е по-възрастен, а не негов и на Итън връстник; и определено не толкова силен физически. Маршал бе достатъчно висок, за да гледа Джарет право в очите, и притежаваше едновременно сила и голяма подвижност, за да се оправи с него в защита на Рени.
От своя страна, и Джарет усещаше изпитателния поглед на Лоуган. Издателят преценяваше човека, който бе прескачал огради, преследвайки Рени Денъхи. Джарет започна да изпитва леко неудобство под погледа на Лоуган. „Рени няма ли поне един обикновен съсед? Всички ли носят фамилии като Маршал и Астор?“
Рени си даваше сметка, че в три часа сутринта дължи малко по-подробно обяснение на Лоуган Маршал, отколкото неговото възпитание му позволяваше да разпитва.
— Това е господин Джарет Съливан, господин Маршал.
Джарет не можа да измисли нещо по-добро от това да подаде ръка.
— Заместник съм на Итън Стоун — каза той.
Лоуган разтърси протегнатата му ръка.
— Ловецът на глави?
Джарет кимна, като почувства, че Рени, която все още бе зад него, се изненада.
— Понякога — да. Но в момента съм заместник-шериф.
Лоуган пусна ръката му и леко се намръщи.
— Рени, струва ми се, Майкъл ми каза, че днес… вчера се омъжваш за Холис Банкс… — потърка слепоочията си. — Господи, вече е утре.
— Вместо това Майкъл се омъжи — каза тя.
— За Холис Банкс? — той наистина сънуваше кошмар.
— Не, за Итън Стоун. Тъкмо се върнахме от сватбата.
— Горе-долу е така — промърмори Джарет, като погледна към премяната си.