Лоуган вдигна и двете си ръце.
— Няма значение. Сигурно знаете за какво става дума, така че аз се връщам в кревата. Ще измисля какво да кажа на Кети. — Кимна и към двамата: — Лека нощ. А, можете да използвате портата. Няма смисъл за втори път тази нощ да рискувате да се набучите на кол.
Рени се усмихна едва-едва. Когато той си тръгна, погледна към земята и се помоли да бъде погълната цяла от някое чудодейно раздвижване на земните пластове. Кичури коса се виеха край челото й, когато въздъхна дълбоко.
— Може би това беше най-унизителната среща в живота ми — каза тя.
— Така ви се струва, само защото нощта е още пред нас — Джарет сключи ръка около ръката на Рени и я накара да върни в такт с бързия му ход.
Той не отговори на протестите й, че я бута, дърпа и подмята като солен бонбон. Вече стигнали до къщата, я отведе но стълбите покрай спалнята й право в своята стая.
Рени посочи зад себе си.
— Чакайте! Подминахте моята стая.
— Не, не съм. Това е вашата стая, поне за тази нощ. — И посочи овалната плетена черга пред камината: — А това е вашето легло.
Тя се опита да се отскубне.
— Няма да спя на пода!
Той бързо я хвана.
— Успокойте се. Но знайте, мис Денъхи, че съм прекарал около три дни в ограниченото пространство на едно купе, а преди това в продължение на няколко дни седях върху седло. Нито едното, нито другото място беше особено подходящо за спане. С изключение на няколко часа тук-там, не съм затварял очи за цяла нощ вече повече от седмица. Аз ще легна на леглото. А вие — на земята. И изобщо не ме интересува ще спите или не.
Джарет пусна ръката на Рени само за да се наведе и да сграбчи с шепа фустата й. Преди тя да разбере намеренията му, той отпра целия й подгъв.
Тя беше твърде слисана, за да изкрещи.
— Какво си въобразявате, че правите? — Рени започна да отстъпва, като съзря дивото удоволствие в очите на Джарет, когато той се изправи. Тя нервно отмести кичура тъмночервена коса, паднал на бузата й, а очите й поглеждаха към вратата. Вдигна ръце, за да го отблъсне, ако се приближеше. — Какво ще правиш с това?
Джарет не отговори. Той просто пристъпи напред, като силно опъваше парчето плат в ръцете си, и зачака. Отстъпвайки, Рени се препъна в тежкото кресло зад себе си, тупна в него и леко изохка. Разшири очи от изненада и тромаво се опита да се измъкне. Раздраната фуста и роклята й се замотаваха в краката й и пречеха на усилията й. Джарет сграбчи с една ръка разперените й ръце и бързо завърза китките й. Не беше по-различно от завързване на теле, но Джарет не искаше да прави това сравнение.
Когато, за негово удовлетворение, тя бе здраво завързана, той придърпа плетената черга до леглото си. Глух за протестите й, той дръпна Рени за „въжето“ и успя да завърже свободния му край за един от краката на леглото. Рени нямаше друг избор, освен да падне на колене или да се превие глупаво и болезнено в кръста.
Джарет й хвърли едно одеяло и се замисли по отношение на възглавницата. Накрая й даде своята.
— Предполагам, че това няма да е от голямо значение за мен — каза той, като нарочно я дразнеше с провлечения си говор. — Почти свикнах да спя без възглавница. Въпреки че е по-скоро мъчение.
Смарагдовите й очи проблеснаха, когато го погледна.
— Вървете по дяволите, господин Съливан.
— Джарет. Като делим една стая и така нататък, изглежда логично да ме наричаш Джарет.
Тя замахна с крак към него. В резултат от този безполезен жест Рени удари собственото си теме в рамката на леглото. От очите й потекоха сълзи — от болка и просто от чувство за безсилие, че не може да разтърка сама нараненото място.
Джарет лекичко я потупа по главата и скокна в кревата, тъй като тя се опита да го ухапе. Той се изпружи със смях на леглото, угаси газената лампа и се обърна на една страна, мушкайки ръка под главата си.
— Лека нощ, Рени.
— Не съм ви разрешавала да се обръщате към мен с кръщелното ми име.
Джарет се усмихна в тъмното. Придърпа одеялото над раменете си и потри измръзналите си стъпала в чаршафите.
— Лека нощ, мис Денъхи.
Рени кипна. Когато само гневът не бе достатъчен да я държи будна, тя започна да се мята и да се обръща, доколкото й позволяваха костите. В продължение на около час се опитваше да развърже възлите с нокти, преди да признае, че не може да ги разхлаби. През цялото това време Джарет спеше спокойно, като от време на време прохъркваше, сякаш за да й напомни, че все още е там.
Противно на волята и на разума си, Рени все по-трудно успяваше да се задържи будна, да не говорим за опитите й да се освободи. Тя чу часовника на дядо си в антрето да отброява четири, след това — половин час. И това бе последното нещо, което си спомняше.