Джарет се бе изправил над Рени. Косата му бе влажна и се виеше на тила. Той избърса една капка вода от брадичката си с кърпата, с която бе заметнал гърба си. Взе една батистена риза от кревата и я навлече. Рени не помръдна.
Тя, изглежда, бе намерила единственото положение, което можеше да й осигури минимално удобство. Лежеше свита на кравай, с колене, прибрани до гърдите. Лицето й бе опасно близо до крака на леглото, а ръцете й практически го обгръщаха. Дори в профил Джарет забеляза кръговете под очите й — знаеше, че почивката й е била много по-незадоволителна от неговата.
Той се намръщи, когато видя следи от прежулване по китките й. Морскосинята й рокля се бе усукала около нея, единият ръкав бе скъсан на лакътя. Че бедрата й са дълги, можеше да се види където бе отметнала одеялото от себе си. Чорапите й бяха скъсани на няколко места, а по носовете и токовете на ботите й бе полепнала кал.
През нощта или по време на боричкането — Джарет не бе съвсем сигурен точно кога — по-голямата част от косата й се бе изплъзнала от фибите. Сега кестеняви къдри се оплитаха с тъмномедни кичури на бледата й буза. Частица зеленина край ухото й напомняше за множеството плетове, през които се бе прехвърляла. Ако трябваше да се признае истината, тя изглеждаше твърде изтощена.
Но само ако не обръщаше внимание на устните й. А това бе нещо, от което Джарет не можеше да се въздържи. Устните на Рени бяха леко влажни, едва разтворени в съня й и съблазнително пълни. Той откри, че е много заинтригуван от формата на устата й, с леко нацупената си долна устна и чувствено извитата горна. Устните на Мери Рене можеха да накарат един мъж да забрави, че сам се вкарва в неприятности само с мисълта да я целуне.
Джарет взе чантата си и започна да рови из нея, докато не намери назъбения си нож. Извади го от канията и коленичи до Рени, за да пререже оковите й. Когато Рени се събуди, той бе надвесен над нея, с насочен към ръцете й нож, само на няколко инча от лицето й.
Джарет бе толкова близо до Рени, че почувства гърдите й да се повдигат, когато си пое въздух. Успя да затвори устата й с ръка, преди писъкът й да достигне разклащащи стъклата децибели. Нейната съпротива го принуди да хвърли ножа настрани, за да не я нарани.
Той започна да й говори спокойно:
— Искам да те освободя. Няма защо да пищиш. Няма да те нараня.
Тя не можеше да си поеме дъх. Ръката му покриваше устата и носа й, и натискът спираше притока на въздух. Тя поклати глава и започна да се съпротивлява още по-силно, като се опитваше да се освободи от ръката му. Очите й бяха широко отворени от ужас. Тя дращеше по крака на леглото и възлите се затягаха още по-силно около китките й.
Госпожа Кавано почука на вратата на стаята на Джарет.
— Господин Съливан, вътре ли сте? Търся Рени. Не мога да я открия — тя открехна вратата и промуши глава в отвора, — никъде.
Когато готвачката изпищя, Джарет плъзна ръката си от устата на Рени. Той приседна, поклащайки глава, с поглед, отправен към тавана. Рени вдъхна огромно количество въздух и започна да го ругае така, че и моряк би се изчервил.
Джарет вдигна ножа, хвърли го на леглото и се изправи. Той остави Рени където беше и мина покрай истеричната госпожа Кавано.
— В чикагските кланици крещят малко по-силно — промърмори с отвращение той.
Глава 3
Госпожа Кавано се втурна в стаята веднага щом Джарет излезе.
— Нарани ли те? — коленичи до Рени и я погали по косата. — Какво правеше той? Да не се е побъркал? — тя се прекръсти. — Господи! Как можа майка ти да замине и просто да те остави! Естествено, че не мога да го разбера. Още сега хващам господина за яката и го завеждам в полицията. Повече не те оставям сама с мистър Съливан.
Рени запази спокойствие. Вече й бе станало ясно, че Джарет никога не е имал намерение да й стори нищо лошо. Не че това, което направи, можеше да му се прости, но поне не искаше да я убие.
— Можете ли да ме освободите, мисис Кавано? — попита тя, като посочи завързаните си китки.
Ръката на готвачката се отмести от косата на Рени.
— Какво? О! Разбира се! — Сръчните й пръсти, заякнали от дългогодишното месене на тесто и беленето на картофи, незабавно се заеха с това. — Какво ли не ми мина през ума, когато те видях да лежиш тук, завързана като най-хубавата ми коледна гъска.
Рени леко се засмя на сравнението.
— Ножът, който той остави, е по-подходящ за тази работа каза тя.
Мисис Кавано погледна назъбения нож, а след това и серията възли. Тясното й лице изразяваше несъгласие.
— Имам един сатър, който ще свърши работата с по-голям финес.