Рени не можеше да направи нищо друго, освен да чака. Тя с неудобство усещаше резултата от дейността на определени функции на тялото си, които изискваха да стане веднага. Мисълта, че може би ще трябва да се облекчи точно където лежеше в момента, беше още една причина да замисля бавната и мъчителна смърт на Джарет Съливан.
— Още малко и ще е готово — каза мисис Кавано, насочвайки се към последния възел. — Този човек е истински звяр.
Рени се съгласи:
— Чудовище.
— Луд.
— Кретен.
Мисис Кавано кимна.
— Макар че е красив, няма ли да признаеш?
Внезапно ръцете на Рени се освободиха. Тя се подпря на леглото, за да се изправи, и позволи на готвачката внимателно да масажира китките й.
— Какво общо има външността му? — заяви тя. — Поведението му е осъдително.
— О, да — бързо каза готвачката. — За това няма извинение, разбира се. Само казвах, че има доста хубаво тяло. — И като се направи, че не вижда киселата физиономия на Рени, мисис Кавано й помогна да застане на крака. — Сега ще извикам полицията. Майка ти ми каза, че този мъж се е заклел да те защищава. Мисля, че сега тя би пожелала да го освободи.
— Определено ще иска — каза разгорещено Рени. — Ще поиска да го види в затвора.
Мисис Кавано съпроводи Рени до стаята й, помогна й да се изкъпе, а след това слезе долу да потърси съпруга си. Изведнъж й просветна, че през целия й двадесет и четиригодишен живот, а тя го бе анализирала от самото му начало, нито една от ситуациите, в които се бе оказвала Рени, никога не е била толкова еднозначна, колкото изглеждаше тази, в която бе попаднала сега. Тя внезапно взе друго решение и като остави мистър Кавано да се занимава с градината в страничния двор, тръгна да търси мистър Съливан.
Подмамена от миризмата на хляб, който се пече, и бекон, който се пържи, Рени слезе в кухнята. Мисис Кавано стоеше пред голямата желязна печка, бъркаше яйца и наглеждаше идеално кръглите палачинки, които набъбваха и се зачервяваха в тигана.
— Всичко мирише прекрасно — каза Рени. Тя прекоси кухнята, застана до готвачката и я прегърна през крехките рамене. — Мога ли да помогна нещо?
— Сложила съм кафето. Можеш да погледнеш дали е готово.
Рени се усмихна, без изобщо да се изненада, че бе помолена да свърши толкова просто нещо. Мисис Кавано винаги ставаше подозрителна, когато Рени искаше да помага в кухнята.
— Знаете ли, мисис Кавано, все някой ден трябва да се науча да готвя.
— Не и в моята кухня.
Рени въздъхна, като погледна към неизменната престилка на готвачката. Въпреки че мисис Кавано работеше вече час, по престилката й нямаше нито едно петно, на масата нямаше нищо, мивката бе празна, а подът — чист. А пък Рени създаваше безпорядък дори и когато пълнеше солниците.
— Всъщност — каза готвачката, — по-добре се отдалечи от печката, преди да си се изгорила. — Тъкмо изрече това и капка мазнина пръсна от тигана и се залепи върху ръката на Рени. — Ето! Видя ли? Омръзна ми от теб. Сложи ръката си под студена вода и върви да седнеш на масата. Не мога да готвя и да дебна каква беля ще стане, докато си наоколо.
Рени със смях направи каквото й бе казано.
— Мистър Кавано отиде ли в полицията?
— За всичко сме се погрижили.
Рени се изненада. Не бе чула никакъв шум. Изглеждаше нетипично за Джарет да напусне къщата, без да протестира по някакъв начин.
— Не е вадил пистолет, нали?
Мисис Кавано поклати глава. Тя обърна палачинката с едно движение на китката и се върна към бъркането на яйцата.
— Почти очаквах, че може да го стори.
— Добре, но не е.
Рени долови нотка на нетърпение в гласа на готвачката. Сега забеляза, че движенията на мисис Кавано са твърде сковани и много добре контролирани. Тя като че ли атакуваше храната, като че ли харпунираше бекона и катапултираше палачинките. Извади поднос, добави две чинии, натрупа палачинките в едната и сложи яйцата и бекона в другата. Постави една чаша на подноса, напълни я с горещо черно кафе, огледа това, което бе сътворила, и положи подноса на плота.
Рени се ококори, като видя планината от храна. Тя вдигна и двете си ръце и поклати глава.
— Едва ли бих могла да изям толкова.
— Аз и не очаквам това — каза енергично мисис Кавано. — За теб има чай в каната и две топли кифлички във фурната. Това е за мистър Съливан.
Рени не се затрудни да разгадае недвусмисленото кимване и усмивката на готвачката. И двете ясно казваха: „Точно така“. Онемяла, тя проследи как мисис Кавано излиза от кухнята.
Джарет отмести вестник „Кроникъл“, който четеше, когато мисис Кавано влезе в трапезарията. Той реагира подобно на Рени, когато видя порциите, приготвени за него.