— Вие сте кучи син, мистър Съливан.
Джарет реагира с лека усмивка.
Рени премина бързо покрай него и като събра парчетата от счупената си самоувереност, отиде да посрещне Холис в антрето. Как ли Джарет бе разбрал, че Холис пристига, когато тя не бе чула нищо освен туптенето на сърцето си?
Холис подаваше палтото си на мистър Кавано. По-възрастният човек се оттегли, когато Рени протегна ръце към годеника си.
— Рени! — Холис я взе в прегръдката си и я притисна. — Господи, така се зарадвах, че се обади! Четох вестниците тази сутрин… Не знаех какво да мисля. Мислех, че ще бъде споменато нещо за Нат Хюстън и за провалената ни сватба.
Рени се отдръпна, перестите й вежди бяха страховито сключени:
— Чел си вестника, за да видиш дали е споменато нашето сватбено фиаско? — каза ужасена тя. — Вече минава десет. Не ти ли дойде наум да дойдеш тук? Да видиш добре ли съм, да разбереш сам какво става.
Холис постави ръце на раменете на Рени. Дланите му се плъзнаха надолу по ръцете й, докато обхванаха китките й. Той я разтърси лекичко, покровителствено.
— Рени, Рени. Какво се е случило? Поведението ти е съвсем необичайно. — Опита се да я въведе в салона, но тя се измъкна от ръцете му. Той видя потръпването й и погледна към китките й. Охлузванията точно под края на маншетите се виждаха съвсем ясно.
— Аз ли ти причиних това? — попита той.
От широко отворените смарагдови очи на Рени внезапно потекоха сълзи. Фигурата на Холис блесна пред нея. Това, че прояви такава загриженост и страх от своята сила, дълбоко развълнува Рени. След малко тя си позволи да се сгуши до широките му силни рамене. Този силен мъж, едро скроен и с широко, привлекателно лице, можеше да бъде страшен и заплашителен, когато го предизвикват, но никога не би я наранил.
Холис лекичко я потупа по гърба, доволен, че светът му отново е цял. Той нежно я подбутна към салона, настани я на канапето и й наля малка чашка шери.
— Много е рано за това — каза тя, когато той й подаде чашата.
— Глупости. Това ще те успокои.
Той седна до нея и забеляза, че влажните й очи оглеждат стаята.
— Търсиш ли нещо? — попита той.
Рени се засмя повече от облекчение, че Джарет Съливан не се спотайва някъде в салона.
— Не, няма нищо. Може ли да ми дадеш кърпичката си?
Това, че Рени, изглежда, никога нямаше носна кърпа, беше източник на известно раздразнение за Холис. Но при тези обстоятелства той си помисли, че ще е по-добре да не подхваща пак тази тема.
— Разбира се — каза той, като й я подаде.
Тя избърса сълзите си и я затъкна в маншета си. Холис знаеше, че повече няма да види кърпичката си.
— Кажи ми какво става. Мистър Кавано ми каза само, че искаш да ме видиш. Не можах да го накарам дори да ми каже как си.
— Аз съм добре, Холис. — Тя отпи от шерито. — Може би съм малко объркана. Всъщност — повече от малко. Не знам какво се случи вчера. Защо се съгласи да бъде отложена сватбата?
Холис изглеждаше здравата ядосан. Веждите му, тъмно-шоколадови като очите му, се повдигнаха високомерно.
— Кой ти каза, че съм се съгласил? Хюстън трябваше да насочи пистолета си към мен, за да разбера, че наистина иска сватбената церемония да се прекрати. — Той сложи ръката на Рени на тила си. Цицината все още се напипваше. — Струва ми се, че имах късмета да се размина само с това. Този човек искаше да ме убие.
— Той те е ударил с пистолета си? — попита тя.
— Не мислиш ли, че това е достатъчно основание за отлагането на сватбата?
— Не знам какво да мисля. Никой нищо не ми каза. Аз припаднах в църквата. Два пъти. Чак и на мен не ми се вярва.
— Не е трябвало да се срещаш с Нат Хюстън без мен — каза Холис.
Рени се намръщи.
— За втори път споменаваш Хюстън. Той не е тук. Поне никой не знае със сигурност. Мистър Съливан те е ударил. Татко му е платил десет хиляди долара, за да прекрати сватбената церемония.
— Десет хиляди! — По лицето на Холис изби гъста червенина. — Искаш да кажеш, че човекът не е бил Нат Хюстън? Но той сам ми каза.
Рени въздъхна. Твърде много неща й се изясниха. Джарет бе сплашил Холис — един човек, който трудно може да бъде уплашен — не с това, че е носил пистолет, а с това, че е използвал репутацията на друг човек. Тя допи напитката си и постави чашата на покривчицата в края на масата.
— Името му е Джарет Съливан. Заместник е на Итън Стоун. Нали знаеш, това е шерифът, който спаси живота на Майкъл.
— И който е баща на бебето на Майкъл — добави той.
Рени предпочете да пренебрегне самодоволния му и твърде превзет тон.
— Мистър Съливан е пътувал заедно с шерифа Стоун на изток, за да открият Хюстън и Ди Кели. Плановете му малко се променили, когато татко му съобщил, че Майкъл има близначка. Той поел ангажимента да ме защитава като нещо, което се подразбира.