„А вместо това — искаше да каже Джарет — тя спа с мен миналата нощ.“ Нещо от мислите му трябва да беше достигнало до Рени, защото той видя как тя пребледня.
— Очевидно неизбежното просто е отложено — каза любезно той.
— Вие сте подслушвали — обвини го Рени.
— Нищо подобно — каза той. — Но всеки, който ви види, ще си направи същото заключение. Толкова влюбена двойка едва ли ще позволи нещо като възражението на татко да й се изправи на пътя.
„Той лъже — искаше да каже Рени на Холис. — Не вярвай на нищо.“ Тя отправи най-неискрената си усмивка към Джарет.
— Що се отнася до мен — продължи той, — беше ми платено да попреча на една сватба, а не на цяла поредица от сватби.
Холис кимна.
— Тогава нямаме основание да очакваме и по-нататъшната ви намеса.
— Това е факт — провлечено каза Джарет. В този момент пристигна мисис Кавано с чая. Джарет се възползва от прекъсването, за да се ухили злобно на Рени. В отговор тя, изглежда, бе готова да залее скута му с горещ чай.
Холис угаси пурата си.
— Кажете ми, мистър Съливан, колко можем да очакваме, че ще се проточи тази работа с Нат Хюстън?
— Не може да се каже. Няколко дни, седмица, около месец.
— Един месец! — каза Рени.
Джарет сви рамене.
— Възможно е. Не може да се очисти разбойника, ако не се знае къде му е леговището.
Холис вдигна чашата си.
— Наистина ли е необходимо да стоите тук, докато очаквате този… ъ-ъ-ъ… разбойник? — Сръбна си чай. — Искам да кажа, че не е твърде прилично, нали?
— Никой не знае, че той е тук, Холис — каза Рени. Тя прехапа долната си устна, както лъжеше, защото си спомни срещата с Лоуган Маршал. Подчертано избягвайки Джарет, тя добави: — С изключение на мистър и мисис Кавано.
— Да, но те живеят в отделна сграда.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя, като се наежи. — Че може да стане нещо нередно, докато мистър Съливан е тук?
— Не, разбира се, че не — бързо каза Холис. — Не, не си мисля това. Никога. — Той отново потупа ръката й. — Но трябва да внимаваш никой да не разбере какви са обстоятелствата около присъствието му тук. Мисля за доброто ти име.
„И за своето“ — помисли си Джарет. Холис не искаше да се разчуе из хайлайфа, че годеницата му е под покровителството на друг мъж.
— Казах ти, Холис — каза Рени, — никой не знае, че той е тук.
— Рени — търпеливо каза Холис, — той прекъсна сватбената ни церемония. Гостите ни го видяха да минава през църквата. Той ме удари с пистолета си и изчезна. Мери Франсис поднесе извиненията си на събралото се множество, но обяснението й не беше много добре подготвено. Честно казано, сега сме в устата на целия град.
— Мисля, че ще е по-точно, ако кажем — каза Джарет, — че не много хора знаят, че Рени все още е тук. Вярвам, че сестра й е накарала хората да мислят, че Рени заминава. И, докато тя не излезе от къщата, никой няма да има основание да се усъмни в това. Когато Нат Хюстън бъде заловен, вие двамата можете, ако решите, да демонстрирате сдобряването си пред хората. Но дотогава безопасността й зависи от това да е добре изолирана. — Той замълча. — А репутацията й зависи от нашата дискретност.
Холис се обърна към Рени:
— Разбираш, че щях да се чувствам по-добре, ако беше при мен. Напълно съм способен и сам да те защитя.
— Знам — каза тя.
— Тогава удовлетворява ли те това положение? — попита той.
— Не особено. Ако Майкъл не бе останала в града, аз бих се присъединила към останалите от семейството си. Но аз нямам голям избор, Холис. Трябва да бъда тук. Дори да не мога нищо да направя за нея, поне ще знам, че не съм я изоставила. Тя би направила същото за мен.
Холис разбра, че този отговор би трябвало да го задоволи. Но това не му допадаше.
— И какво? Да продължа да ходя на работа, като че ли всичко е наред?
— Всичко е наред. Не те лъжа. — Рени допи чая си. — Наистина не държа да говорим повече за това пред мистър Съливан. — Тя погледна пронизващо Джарет, но той само отпи от чая си и се усмихна любезно. — Ще поговорим отново насаме.
След няколко минути влезе мисис Кавано и Рени, която не можеше да измисли безопасни теми за разговор, й беше благодарна за това. Обядът вървеше гладко. Между супата, салатата и печеното с картофи, Рени говореше с Холис на професионални теми, само за да не се включи в разговора и Джарет. С крайчеца на окото си забеляза, че той изглеждаше повече развеселен, отколкото засегнат от машинациите й.
— Би трябвало да ме оставите да поговоря насаме с него — каза тя, след като Холис си тръгна. — Знаехте, че искам.
— О, значи сте забелязали, че обядвах с вас?