Рени изкриви устни с възмущение.
— Как да не съм? Вие сърбахте толкова шумно супата си, че съм изненадана, че още никой от съседите не се е оплакал.
Той се ухили.
— Значи сте забелязали и това?
Тя го изгледа кръвнишки. Доколкото можеше да прецени, Джарет Съливан нямаше капка съвест.
Той я съпроводи от антрето обратно до предния салон.
— Всъщност, Рени, бих казал, че нищо добро нямаше да излезе от един разговор насаме с Холис.
Рени не си направи труда да го порицае отново заради фамилиарниченето му.
— Какво имате предвид?
— Ти щеше да се опиташ да го убедиш да си пристанете, нали?
Тя мина в настъпление:
— Откъде ви идват на ум тези идеи?
За Джарет нямаше значение дали тя ще признае, или ще отрече това, той беше доволен, че си е направил вярно заключение.
— Не мисля, че Холис би се съгласил. Изглежда, той иска одобрението на цялото ти семейство. В края на краищата, къде е изгодата, ако спечели дъщерята на Джей Мак и загуби Североизточните железници? А ти имаш нужда от сегашното му положение, нали?
— Какво трябва да означава това?
— Не изложих ли същината? — Джарет рошеше с пръсти косата си, докато обмисляше това, което бе чул. — От разговора ви на обед излиза, че това, което най-много ти харесва у Холис, е свързано със степента на влияние, която той притежава сега в компанията на баща ти.
— Както обикновено, вие не знаете за какво говорите.
— Не знам ли? — Той отиде до прозореца и дръпна завесите. Провери улицата за нещо необичайно — кола или пешеходец, които да не подхождат на квартала. Всичко изглеждаше както трябва. Той се обърна към Рени:
— Във всеки случай ще бъде облекчение за мен, ако греша. Ако искаше да се омъжиш, щеше да означава пак да те пазя, но не само от Нат Хюстън, а и от самата теб. — Той й кимна леко и любезно се усмихна. — С твое позволение, имам да обезопасявам няколко врати и прозореца. Мистър Кавано ще ми помогне.
Несигурна, Рени бавно седна. Този мъж почти можеше да чете мислите й. Но той не бе разбрал всичко. Дразнеше я с това, че мисли, че тя иска да се омъжи за Холис Банкс заради амбициите си. Рени можеше само да си представя какво би направил той, ако само подозираше за другите причини.
Погледът й попадна върху недопушената пура, която Холис бе оставил в пепелника от оловен кристал. Майкъл пушеше цигари, но Рени никога не бе опитвала. Тя взе пурата и я разтърка между палеца и показалеца си. Пушейки, Майкъл изразяваше пренебрежението си към условностите в обществото. А също и с това, че работеше в „Кроникъл“ като първата му жена-репортер. Рени никога не бе изпитвала желание да пише. Тя искаше да ръководи железница.
Рени вдигна тънката пура към устните си и със свободната си ръка драсна клечка кибрит. Дръпна бавно, разнесе дима из устата си и след това го издуха. Не беше толкова лошо. Тя се изтегна на канапето, подпря краката си на масичката за кафе отпред и ги кръстоса при глезените. Този път глътна дима и го отведе чак до белите си дробове. Последвалият спазъм от кашлица развали настроението й.
Джарет мина по коридора и спря пред салона. Той поклати глава, невярвайки на очите си, но и не особено шокиран от това. Ухили се, прехвърли чука в дясната си ръка и продължи пътя си нагоре.
Вечеряха в кухнята. Рени настоя за това, защото не искаше мисис Кавано да им прислужва. Тя обеща, че двамата с Джарет ще се справят с почистването, и освободи готвачката и съпруга й да се приберат по-рано.
— Още хляб? — попита Рени, като подаваше таблата на Джарет. — Мисис Кавано прави собствен мармалад. Никога не го купува. Мога да ви донеса.
Джарет поклати глава:
— Не, маслото ми е достатъчно. — Опита се да си представи какво си е наумила.
— Успяхте ли да завършите всичко, което искахте?
— Къщата е по-укрепена, ако това имаш предвид. Освен това поправих един изкривен улук и укрепих няколко керемиди. — Струваше му се, че така бе правилно, тъй като той бе причинил тези щети, когато скочи върху навеса на задния вход. — Помогнах на мистър Кавано при потягането на някои неща.
— Много мило от ваша страна.
— Не точно. Отегчих се.
Тя кимна.
— Знам какво имате предвид. Аз горя от нетърпение да се върна към работата си. Сигурно и Майкъл се чувства по същия начин.
— Съмнявам се. Тя е в меден месец, забрави ли?
Рени забоде поглед в чинията си. Тя ровеше из граха с вилица, докато не почувства, че лицето й започна да излъчва топлина.
— Трябват ми някои книжа от канцеларията.
Джарет отказа да бъде увлечен от самозалъгва нето й.
— Какво точно вършиш в Североизточните железници?
— Работя за директора на новите проекти.