— Това е било любов от пръв поглед.
— Така изглежда.
— Вярвате ли в това? — попита заинтригувано тя.
— Предполагам, да — провлечено каза той, — когато ми се случи.
Рени забеляза, че той каза „когато ми се случи“; тя би казала „ако“ ми се случи.
— И се установили в Салина? — попита тя.
— Най-накрая. Майка ми престанала да преподава. Била принудена. Комисията по образованието казала, че това не е професия за омъжена жена.
Рени направи гримаса. Това отношение бе толкова разпространено, че не си струваше да реагира.
— Но въпреки това, тя ви е учила.
Той кимна.
— Нито ден не съм ходил на училище през живота си. Но докато не започнах да работя в „Експрес“, никога не почувствах липсата му.
Рени не бе изненадана, че той е бил обучаван от майка си, а от това, че е успяла да го научи на всичко от училищната програма. Когато му изнасяше, той се правеше на невъзпитан, но Рени не би била поразена, ако той знаеше наизуст Шекспир.
— Родителите ми бяха партньори — каза той. — Те правеха всичко заедно. Най-напред това беше едно малко търговско предприятие, което се провали за няколко месеца. След това опитаха в селското стопанство, но баща ми мразеше тази работа. Майка ми имаше малко спестявания от учителстването си, които баща ми не й разреши да похарчи. Накрая тя го убеди, че трябва да опитат в животновъдството. И това се хареса и на двамата. А и се справяха добре.
„Той се гордее с наследството си — помисли си тя, — гордее се с ценностите, в които са го възпитали, с етичността, в която е живял, с любовта, никога не поставяна под съмнение.“
— Мислите ли някой ден и вие да се занимавате с животновъдство? — попита тя.
— Мисля по този въпрос от време на време. Начинът, по който той изрече тези думи, подсказа на Рени, че темата е приключена, като че ли бъдещето му не подлежеше на обсъждане. „Какъв ли ще е този човек, който няма мечта?“ — почуди се Рени.
Джарет се нахрани и Рени започна да раздига масата.
— Сложил съм нова ключалка на вратата ти.
Рени осъзна, че в продължение на около половин час тя се бе самозалъгвала с мисълта, че Джарет Съливан не е неин пазач. Те бяха вечеряли заедно, бяха разговаряли и се бяха смели малко. Напрежението бе изчезнало, смълчаванията не бяха мъчителни, общуването бе приятно. Можеха спокойно да бъдат двама души, които възстановяват старо приятелство или току-що запознати, които търсят сходство.
Това е било измама. Тя вече го знаеше. Рени нямаше кого другиго да обвини освен себе си.
— С каква цел? — попита тя.
Джарет се изправи, взе чиниите от треперещите й ръце и ги пренесе до мивката. Започна да отстранява остатъците от храната.
— Не мисля, че би искала и довечера да спиш на пода.
— Не искам. — Тя го последва до мивката. — Но какво общо има между двете неща?
— Опасявам се, че без тази ключалка няма да имай никакъв избор. — Той започна да пълни с вода умивалника. — След лудориите от миналата нощ сигурно не вярваш, че отново ще ти се доверя, нали?
Рени пусна сапунени люспици във водата и бързо ги завъртя с ръка, за да се разтворят и да се появи пяна. Започна да хвърля приборите вътре, като почти улучваше ръцете на Джарет. Усмихна се със сладка неискреност, когато той се опита да се отдръпне.
— Предполагам, че за посещение при сестра ми тази вечер не може и да се говори.
— Това би било едно вярно предположение.
— А да донеса книжата си от офиса?
— Също.
— Да чета в стаята си?
— Разбира се.
— Какво ще кажете, ако се напия?
Той се изсмя:
— Това е нещо, което бих искал да видя.
— Повярвайте ми, мистър Съливан, не бих го направила за ваше забавление.
Джарет взе една кърпа и започна да подсушава чиниите.
Рени никога не бе виждала мъж да помага при миенето на чинии. Мистър Кавано никога не помагаше на жена си. Джей Мак не би го и помислил. Тя се съмняваше, че Холис щеше на знае какво да направи с кухненската кърпа, ако тя замислеше нещо такова. Помощта на Джарет бе в такова противоречие с очакванията й, че гледката, която той представляваше, почти накара Рени да забрави колко бе раздразнена.
— Смятате да ме заключите вътре ли? — попита тя.
— Хммм.
— Ами ако стане пожар?
„Повярвай й, за да ти докара беля на главата“ — помисли си той и каза:
— Няма да има. — Той мушна една чиния в бюфета и взе част от приборите. — Слушай, ако това толкова те тревожи, можеш да легнеш на леглото, а аз ще бъда на пода.
— Да се отнеса така с един гост? — попита тя. — Не искам дори да си го помисля.
Те довършиха остатъка от заниманието си в тишина. Когато приключиха, Джарет се извини и се оттегли в библиотеката, като периодично проверяваше местонахождението на Рени. Рени остана в кухнята и започна да работи на изподрасканата маса — мястото на толкова много нежни закачки със сестрите й, докато растяха. Тя бе разгънала картата на Колорадо пред себе си и плановете на една наклонена магистрална линия от Денвър до Куинс Пойнт. Североизточните железници бавно надрастваха името си, като се придвижваха в нови направления Беше добре да си част от тях и разстройващо, че не можеш да направиш повече за тях.