В десет часа тя затвори книгите си, сгъна картите и извади всички моливи, заблудени и изгубени в косата й. Протегна се и завъртя врата си на триста и шестдесет градуса, защото се бе схванала. Рени си пое няколко пъти дълбоко въздух, успокои нервите си въпреки изгарящото я нетърпение, стана от масата и направи кафе. В десет и двадесет минути тя вече го поднасяше на Джарет.
— Ти няма ли да пиеш? — попита той, като взе чашата, която тя му предложи.
— Разбира се. — Тя вдигна чашата си в насмешлива наздравица, отпи глътка, след това я върна на подноса. — Четете ли? — попита тя, като наблюдаваше как Джарет сръбва от питието си. Рени се наведе и взе книгата, която лежеше до стола му. — Джон Стюарт Мил, „За покорството на жените“. — Тя го погледна особено. — Да не би да е една от любимите ви книги?
Той поклати глава.
— Мислех, че може да е една от твоите. Често е прелиствана.
— Всъщност аз харесвам Мил, харесвам и какво казва за жените; но ако книгата е често прелиствана, то е защото Мери Франсис и Майкъл я знаят наизуст. — Тя отнесе книгата до рафтовете и я мушна на мястото й. — Ето и неговото „Есе за свободата“. Чели ли сте това?
— Няколко пъти.
Рени се отдръпна от стената с книгите.
— Извинете, вие не бяхте свършили с тази книга, нали? Но ми се стори, че сте приключили, когато влязох.
— Да, бях приключил. — Той посочи чашата й на подноса. — Кафето ти изстива. Аз почти изпих своето.
— Искате ли още? Може би трябваше да донеса цялата кана.
— Всичко е наред. Но допий най-напред своето.
Рени седна на стола с висока облегалка срещу него. Тя имаше мили спомени как седи по същия начин с Джей Мак. Той пиеше ирландско кафе, а тя — горещо какао. И двамата имаха мустаци от разбита сметана, Джей Мак говореше за железниците, а тя попиваше всяка дума. Понякога, независимо от най-доброто й желание, тя заспиваше, сгушена в креслото си, а той я отнасяше в леглото.
Джарет хвана празната чаша на Рени точно преди да падне на пода. Той взе чинийката от другата й ръка, сложи внимателно чашката върху нея и ги отмести. Миглите на Рени бяха извити в тъмно ветрило върху бледата й кожа. Изгарящите цветове на косата й бяха укротени от мъжделивата светлина в библиотеката. Без да знае какво се кани да нрави, Джарет плъзна пръсти по слепоочията й и ги зарови в косата й. Тя не помръдна.
— Следващия път, когато сложиш нещо в питието ми, Мери Рене, трябва да внимаваш да не сменя чашите.
Джарет се наведе, провря ръце под неподвижното тяло на Рени и я вдигна към гърдите си. Като се стараеше да не я тръска, той я отнесе до стаята й и я положи в леглото.
Глава 4
Рени се прозина. Протегна се лениво и се сгуши отново под дебелия юрган, въпреки че се опитваше да се отърси от остатъците от съня. Беше късно — разбра това от начина, по който слънчевата светлина изпълваше стаята й, но не й се искаше да стане. Раздвижи палци. Обърна се на една страна. И видя Джарет Съливан.
Той все още спеше, неудобно свит в креслото. Главата му се бе килнала под невероятен ъгъл назад, бе пъхнал крака си под тялото. Вълненото одеяло, което трябваше да го покрива, лежеше безполезно на пода, а той бе скръстил ръце на гърдите си, за да се топли. Брадата му бе набола, а тялото му излъчваше тежка умора.
Рени не изпита съжаление. Тя бавно се надигна от кревата и бухна възглавницата си в лицето и гърдите му.
Джарет показа завиден рефлекс за мъж, изваден от дълбок, здрав сън. Преди Рени да успее да избяга, той я хвана за китките, дръпна я на пода и тя се озова в скута му. Той хвърли възглавницата на пода и дрезгаво промърмори:
— Каква муха е влязла тази сутрин под седлото ти?
Рени го погледна язвително и многозначително. Той трябваше да се засмее. Тя бе глупаво простряна в скука му, роклята й се бе вдигнала до коленете и се бе омотала около кръста й. Корсажът й бе силно опънат на гърдите, така че не можеше да постави под съмнение дълбокото й развълнувано дишане. Но нейната гъста и дълга, къдрава лешникова коса изглеждаше още по-зле след съня, извита в неестествено положение покрай слепоочието й и разпиляна по бузата в ужасна плетеница.