— За Бога, първата ти работа сутринта е да накараш сърцето на човек да спре да бие.
Руменината бе започнала вече да обагря страните й, когато тя разбра, че той не казва това като комплимент. Рени го блъсна в гърдите и той я пусна. Тя се свлече на пода с несръчната намеса на ръцете и краката си. Като отметна глава и повдигна брадичка, тя каза:
— Щеше да е заслуга към всички жени, ако бях го сторила.
Джарет потърка небръснатата си брада и се престори, че мисли за това.
— Може би си права. Това ще ме предпази да не разбивам техните сърца.
Рени си науми отново да го замери с възглавницата. Но погледът, който той й отправи, сякаш знаеше за намереният й, я спря. Вместо това тя вдигна одеялото и се наметна.
— Как разбра за кафето снощи? — попита тя.
— Значи си признаваш?
Тя сви рамене.
— Ще бъде глупаво да не призная. Веднага ли заподозря?
— Когато донесе две чаши без кана, се зачудих. А когато го вкусих, веднага разбрах какво си направила. Беше много горчиво, дори в сравнение с кафето, което обикновено приготвяш.
— Кафето, което правя, няма никакви дефекти — каза остро тя, като мина в настъпление.
Джарет сви устни в слисана усмивка. Поклати бавно глава, бе объркан.
— Цял месец няма да ми е достатъчен, за да те опиша. Не изпита никакво угризение от това, че се опита да ме отровиш, й отгоре на това настръхваш цялата, когато ти казвам, че правиш твърде силно кафе.
— Едното няма нищо общо с другото. Ако знаех, че изпитваш такива чувства към кафето ми, щях да сложа прахчето в нещо друго. Нямах намерение да го правя лошо на вкус. Това бе само приспивателно, което мама понякога употребява, а не отрова, както много добре знаеш. Все едно, ти изобщо не изпита угризение, когато размени чашите.
„Но тя ме поставя на изпитание!“ — помисли си Джарет, и каза:
— Лейди, когато нещата опират до чист, твърдоглав инат можеш да показваш нови трикове на някой глупак… — той спря — или на някое муле.
В невинната й усмивка се долавяше и определено чувство на самодоволство.
— Казваше, че… — подкани го тя.
„Какво съм казвал?“ — почуди се той. Тя определено знаеше как да го извади от релси.
— Размених чашите, когато отнесе книгата, и ти позволих да изпиеш това, което бе предназначено за мен. Край на историята. Ти заспа почти мигновено.
— Не мисля, че кафето беше толкова силно — каза тя, като се престори на засегната.
Джарет се наведе през страничната облегалка на креслото, взе възглавницата и я запрати по главата й. Рени със смях отбягна удара.
„Смехът й е дрезгав, сърдечен — помисли си той — и заразителен, а не насилен, мелодичен и възбуждащ, като на жените, които познавам.“ Видя, че се изправя, притиснала възглавницата до корема си, и бе привлечен от руменото й лице и одухотвореното предизвикателство в очите й. Краищата на устните й се извиха в широка и красива усмивка.
Тя накара сърцето му да спре.
Джарет измъкна изпод себе си изтръпналия си крак и се наклони напред. Беше намръщен и когато заговори, в гласа му се долавяше заплаха:
— Недей да флиртуваш с мен — каза той. — Последствията няма да ти харесат.
Рени разшири очи, но светлината в тях бе угаснала. Лицето й побледня, а чертите й замръзнаха.
— Вървете по дяволите, господин Съливан — каза тихо, с чувство за достойнство.
Джарет се изправи. Почти изрева, когато кръвта нахлу в крака му и усещането за убождане от хиляди иглички се разля по кожата му. Докуцука, залитайки, до вратата и щом тя се затвори зад него, веднага се опря на нея. Болката в крака му бе нищо в сравнение с болката в слабините му. Мислеше си за усмивката на Рени. Едва успя да се спаси.
Рени и Джарет се разминаваха из къщата още три дни. Тя усещаше присъствието му винаги, въпреки че не прекарваше повече от две-три минути в една стая с него. Отнасяше храната в стаята си и ядеше сама, а той се хранеше със семейство Кавано. Четеше в библиотеката, помагаше на господин Кавано в градината и чистеше пистолета си под зоркия поглед на готвачката в кухнята. Рени се опита да работи в уединението на салона и откри, че е толкова трудно и объркващо да го избягва, колкото и да бъде в компанията му.
Когато Джарет се появи на вратата на салона, Рени бе толкова сигурна, че й се привижда, че не можа да реагира веднага. Но привидението носеше голям наръч книжа и папки в ръцете си, което я накара да повярва, че не е призрак. Той влезе и остави купа до нея на канапето. Книжата се плъзнаха настрани като разперена колода карти.
Рени незабавно позна папките.
— Чакай — каза тя и го повика, преди той да се обърне и да си тръгне. — Как успя…