— Помолих господин Кавано да отиде до управлението на Уърт и да вземе нещата, от които може би ще имаш нужда.
Той пак се накани да тръгне.
Рени се изправи. Посегна да го докосне, но като осъзна какво се канеше да направи, бързо отпусна ръката си.
Джарет долови движението с крайчеца на окото си. Той спря и се обърна.
— Аз… е, добре… — очите й изразяваха безпокойство, а пръстите й ровеха из гънките на семплата тъмнозелена рокля. — Благодаря ви.
— Моля, няма защо.
В продължение на няколко дълги секунди те се гледаха един друг в неудобна тишина. Купчината папки започна отново да се свлича, този път — от канапето на пода. Спуснаха се едновременно да ги хванат и почти сблъскаха глави.
Рени се засмя напрегнато, докато оправяше папките.
— Изглежда, е опразнил моето и още няколко други бюра.
— Казах му да вземе всичко. Там е бил само нощният пазач, който му е помогнал да намери кабинета ти, така че се надявам наистина да си получила всичко необходимо.
— Сигурна съм, че всичко е тук. Сам Уитни трябва правилно да е насочил господин Кавано. Неведнъж ме е виждал да работя до късно. — Тя се поколеба. — Доколкото разбирам, още няма вести за Хюстън и Кели.
— Никакви. Но почувствах, че ще е по-безопасно да изпратя Кавано. Никой не го е проследил.
— Не исках да кажа нищо лошо — каза тя почти извинително. — Не поставях под съмнение решението ти.
Джарет сви рамене, като че ли това нямаше значение.
— А би трябвало. Твоят живот е в опасност.
Рени седна и поклати глава.
— Не моят, а на Мери Майкъл. Господи, по-добре да бе моят. Това изчакване няма край. Не мога да си представя как тя успява да се справи.
Джарет подпря хълбок на страничната облегалка на канапето — нито седнал, нито прав — и стори това по-скоро неуверено, отколкото свободно.
— Сестра ти още не се е завърнала в „Кроникъл“. Поне това знам.
— Ходи ли да я видиш?
Той поклати глава.
— Не.
— Но откъде…
— Набързо възстанових познанството си с Лоуган Маршал. Той ми каза. Пращат работа на сестра ти в хотела. Мисля, че щом Итън е отстъпил толкова много, и на мен нищо няма да ми стане, ако постъпя по същия начин.
— Слава на Господ заради Итън — каза развълнувано тя.
— Малко съпрузи позволяват на жените си да работя;. Сестра ти е щастливка, че е намерила такъв като него.
Рени се въздържа да даде оценка.
— Трябва да ме разбереш, ако мисля точно обратното.
Кратката усмивка на Джарет бе безразлична.
— Успокой се. — Той погледна към разпилените по масичката за кафе книжа и към картите, разхвърляни по пода. — С какво се занимаваш?
Рени не знаеше дали наистина проявява интерес, или попита от скука. Семейство Кавано обичаха да прекарват времето сами; не бяха му правили компания през последните дни. Може би е потърсил и Лоуган Маршал само за да чуе звука на човешки глас. Тя се чудеше дали е срещнал съпругата на Лоуган — Кети. Без съмнение бившата актриса бе една от най-красивите и известни жени в Ню Йорк. Джарет вероятно вече съжаляваше, че не се е заклел да пази нея.
— Къде се рее мисълта ти? — попита Джарет, като видя че тя се унася пред очите му. Смръщените вежди и сериозните й устни бяха нещо, което не можеше да не забележи.
Рени чу гласа му, погледна го с празен поглед и след това излезе от унеса си.
— Работя върху някои възможни трасета за магистрална линия — каза тя, като отговори на единствения въпрос, който наистина си спомняше, че бе чула. Започна лекичко да поглажда книжата и картите на масата за кафе с опакото на ръката си. Под една издутина откри очилата си и си ги сложи.
— Ето, ще ти покажа.
Джарет бе зашеметен. Най-напред от очилата, които се смъкнаха бавно надолу по носа й, докато спряха на върха, и после — от силата на вълнението в изразителните й очи, докато му разясняваше плановете си. Показа му местоположението на земята и започна да говори за наклонени криви, неподвижни извити мостове, железопътни възли, пружинени подложки, точки на завъртане и съединителни лостове. Потърси молив, намери един под картата и скицира подпорите на моста, който щеше да бъде построен над един от тесните притоци на Южна Плата. Показа му къде бригадите трябва да работят денонощно в продължение на седмици, за да прокарат тунел през скалите. Обясни му, че трябва да се прекара достатъчно баласт, за да се укрепи виещата се планинска линия, разказа му за сигналните стрелки и за плъзгачите, които ще са необходими, за да се отклоняват товарните влакове, докато по-леките пътнически вагони преминат по стръмните участъци в Скалистите планини. Когато линията бъде завършена, Североизточните железници щяха да притежават рентабилна линия от труднодостъпната, осеяна със сребърни мини провинция до сърцето на Денвър.