Рени несъзнателно пъхна молива в плитката на тила си. Гледаше с очакване към Джарет над ръба на очилата си. Бе забелязала, че той отдавна се бе отказал от седнало-правата си поза и клечеше до масата за кафе, като по всичко личеше, че е увлечен. Освен това я гледаше някак особено, като че ли не знаеше какво да прави с това, което е чул. Рени свали очилата си и внимателно ги сгъна. Спомни си за навика да пъха моливи в косата си и извади и молива.
— Е? Какво мислиш?
Лицето на Джарет не изразяваше нищо, само веждите му бяха леко сбърчени.
— Ти си инженер — каза той.
Гласът му бе толкова безизразен и незаинтересован, че не можеше да се разбере възхищава ли се или я обвинява за това.
— Е, да — объркана каза тя. — Мислех, че знаеш.
— Защо? — той стана. — Откъде бих могъл да знам? Преди няколко дни те попитах с какво се занимаваш, а ти спомена че работиш за директора по новите проекти. Предположил, че си секретарка, а ти не оспори твърдението ми.
— Казах ти, че имам повече задължения от това да насрочвам срещи. — Тя започна да подрежда разпилените книжа — Истината е, че не ми позволяват много да се занимавам с инженерство. Господин Томпкинс — той е директорът — не ми разрешава.
— Тогава той е глупак.
Пръстите на Рени се вкамениха над картите. Тя погледна нагоре към Джарет, като някои от собствените й съмнения се проявиха в погледа й.
— Наистина ли мислиш така?
— Наистина мисля така.
Тя не спомена за лекотата, която почувства в гърдите си, за спадането на напрежението, в което живееше вече толкова дълго, че бе свикнала с присъствието му. Изглеждаше напълно в реда на нещата да приеме мнението на Джарет като факт.
— На Джей Мак няма да му хареса да чуе това. Той вярва изключително много на господин Томпкинс.
— И не толкова много на теб. — Той вдигна папките на канапето, така че да може да седне.
— Може би това е по-скоро въпрос на доверие. Господин Томпкинс работи от години за баща ми и има истински батальон от инженери на разположение. Този вид опит и знания внушават доверие.
— В този случай може да е сгрешил.
— Не съм сигурна, че разбирам какво имаш предвид.
Джарет взе от Рени топографската карта, която тя сгъваше. Разположи я на масата и посочи местата, които бе отбелязвала с молива върху магистралната линия. Виждаха се и други следи, които показваха къде още могат да бъдат поставени релсите, но не бяха направени от нейната сигурна и умела ръка.
— Ти си разположила твоите релси по продължение на тази планинска теснина, тук в Куинс Пойнт. Наклонът изглежда малко по-стръмен тук; трябва да бъде изравнен точно по начина, който току-що описа. Наистина ще отнеме много повече време и пари, отколкото предложения от колегите ти бавно изкачващ се, но много по-обиколен маршрут. Но защо избра точно този?
— Не мисля, че техният маршрут ще издържи мостовете и тунелите, които предлагат. Тази карта показва, поне на мен, че речната долина променя формата си изключително често, като че ли утаечният слой продължава да се мести, като създава временни хребети и ждрела.
— И как стигна до този извод?
— Прегледах поредица от карти, правени от различни изследователи през последните петнадесет години. По-ранните са много груби, но смятам, че имам достатъчно доказателства, за да направя това предположение.
— Но никой друг не е забелязал това, така ли?
— Видяха го — каза тя, — защото им го показах, но има алтернативни обяснения, които са достатъчни за господин Томпкинс да смята, че е подбрал най-добрия маршрут.
— Най-евтиния маршрут.
— И това също трябва да се има предвид.
— Но въпреки всичко продължаваш да държиш на своето. Защо?
— Мисля, че грешат. Искам още веднъж да изложа мнението си пред господин Томпкинс и да се опитам да го убедя в правотата си.
Джарет отмести поглед от картата и се взря в лицето на Рени.
— Не пред Джей Мак?
Тя поклати глава.
— Това не е правилният ред. Най-напред трябва да имам одобрението на господин Томпкинс.
— Разбирам. — Джарет отново посочи долината. — Причината, поради която изглежда, че тази долина се премества с течение на времето, е, че в действителност става точно това. Почти всяка втора пролет оттук преминават бури с поройни дъждове. Този вид водна стихия помита всичко по пътя си. И никой не е виновен. Такава е природата. Ако мостовете и релсите бъдат положени в суха година, всичко ще замине при следващия потоп.
— Със сигурност ли знаеш това?