— Да, а и всеки, който е пътувал около Куинс Пойнт. Това не е тайна. — Усмихна се иронично. — Но не и за „железничари“ като баща ти, които имат повече пари, отколкото разум. Ако той бе изпратил компетентни хора, за да направят основно проучване на земята и да разпитат местните жители, щеше да знае всичко това.
Рени настръхна, когато Джарет обвини баща й.
— Преди петнадесет години никой не е мислил за прокарването на линия в тази пустош. Златоносният пясък тъкмо е бил открит в Скалистите планини, а тук се е разнасял грохотът на войната. Трябвало е да бъдат поставени много релси от тази страна на Мисисипи и на север от линията Мейсън-Диксън. Не всичките карти са направени от служители на Североизточните линии — каза тя. — Но последните две са техни и Холис Банкс участваше в изследователския екип.
Джарет разсеяно търкаше носа си, докато осмисляше тази информация.
— Съобщила ли си му за своето заключение? — попита той.
— Да. Каза, че греша.
Джарет изсумтя.
— Този мъж или е глупак, или е лъжец. Вече имам отговор на този въпрос. А ти какво мислиш?
— Не мисля, че ми харесва накъде отива разговорът.
Той вдигна ръце, като показа, че се предава.
— Не дойдох тук, за да водя битка с теб. Казвам само, че си права по отношение на Куинс Пойнт. Сега можеш да изпиташ удовлетворение от това и да разбереш, че Банкс или те прави на глупачка, или сам е глупак. Можеш да повярваш че той е прав, но в този случай ще се окаже, че си работила напразно върху този проблем.
През цялото време Рени бе смятала, че Холис и останалите изследователи са стигнали до неверни заключения, но й се струвате, че това е по-скоро от небрежност, отколкото целенасочено. Джарет пък, с презрителната си усмивка, се оказваше, че доказва обратното на това, което бе смятала до този момент.
— Може би не са обърнали внимание на някои подробности — каза бавно тя, като съзнаваше, че се отклонява от това, което бе казала, — но да се предполага, че това е съзнателна измама…
Джарет повдигна рамене, като отказа да бъде въвлечен отново в спор.
— Ти го познаваш по-добре от мен.
Рени замълча за малко. Мислеше. Изведнъж кимна оживено.
— Точно така. Познавам го. Изследователската работа никога не е била стихията на Холис, нито пък е представлявала специален интерес за него. Той просто е съпровождал екипа, без да контролира дейността му. Не е нито глупак, нито лъжец, но може би в този случай е бил малко небрежен или се е предоверил на другите.
Джарет разбра, че това е всичко, което тя бе подготвена да признае. Едно по-голямо разкритие би нарушило равновесието и сигурността й. В края на краищата тя все още имаше намерение да се омъжи за този човек. Той кимна, приемайки това като факт.
— Благодаря, че ми каза за тези наводнения. Ще настоявам за промените.
„Тя ще настоява — помисли си той, — но не може да се каже дали някой ще я слуша.“
— Ако се спести нещо от твоя маршрут, ще последва катастрофа — финансова и въобще.
Рени тъкмо щеше да му благодари отново, когато госпожа Кавано се появи на вратата и обяви, че вечерята е готова.
— И, разбира се, вие двамата отново си говорите — каза сияеща готвачката. — Иначе не беше естествено. Добре, хайде идвайте. Не сервирам ястия тук.
Рени и Джарет си размениха весели и заговорнически погледи. Джарет подаде ръка на Рени. Тя я прие и му позволи да я съпроводи до трапезарията.
Тази вечер, когато тя му пожела лека нощ, само силата на волята му го предпази да не я целуне страстно.
Той дълго лежа буден, размишлявайки за това. Тя го привличаше и това бе абсолютно безсмислено. През повечето време тя му се подиграваше, бе язвителна към хората. Независимо от добрите си намерения, лесно се сърдеше и така бързо реагираше на ужилванията му, че Джарет изпитваше смътно чувство за вина, че се е заяждал с нея толкова често. От една страна, тя бе изключително интелигентна, а от друга — учудващо наивна. Все едно че не знаеше какво да прави със себе си, изпитваща неудобство от женствеността си. С цялото си съвременно мислене й бе още по-неудобно, защото искаше да бъде наравно с мъжете.
Обличаше се семпло, макар и не строго, както Итън бе казал за Майкъл. Независимо от модата в момента, роклите на Рени рядко бяха гарнирани с дантели и панделки. С изключение на перличките на ушите, тя не носеше никакви бижута. Стесняваше се от очилата си и се дразнеше от навика да завира моливи в косите си, и бе малко несигурна за външността си.
По някаква причина, която изцяло убягваше на Джарет, Рени Денъхи, изглежда, мислеше, че е безлична. Не че правеше нещо специално, за да прикрие хубостта си, но не правеше нищо и да я подчертае. Все едно че изобщо не я признаваше.