Когато съпругът на готвачката се появи, тя го помоли да и приготви екипаж. Вбеси се, когато мъжът погледна към Джарет за разрешение.
— Тогава ще тръгна пеш — каза Рени.
Госпожа Кавано изникна зад съпруга си. Очите й прескачаха гневно от Джарет на Рени и обратно.
— За какво е кавгата този път?
— Тя се приготвя да излиза — каза господин Кавано. — И, разбира се, иска да й приготвя екипаж.
Готвачката поклати глава и избърса мокрите си ръце в престилката.
— Ти не смяташ да го направиш, нали?
Господин Кавано поглади прошарената си брада.
— Приличам ли ти на такъв глупак, жено?
Рени знаеше, че техният разговор е насочен към нея и че не можеше да очаква помощ от тази страна. Погледна обвиняващо Джарет, като хвърляше върху него вината за пропуканата им вярност. Дори се съмняваше, че семейство Кавано са все още надеждни свидетели.
Джарет стоеше на прага на салона. Нямаше намерение да блокира пътя й, дори пръст не помръдна, за да я спре, докато тя не се приготви да излиза. Беше готов да й предостави всяка възможност, за да промени решението си.
— Трябва да видя сестра си — каза тя. Гласът й трепереше. Очите й блестяха от напиращите сълзи. — Ти не знаеш какво означава за мен да сме разделени. Когато тя беше в продължение на месеци на запад, имаше хора, които мислеха, че е умряла. Аз знаех, че не е. Знаех. Но вече не е така, откакто се върна. Тя се отдалечава от мен.
— Тя има Итън — каза Джарет. — Носи и дете.
— Това няма значение. Нека притежава и двете, но става дума за моята потребност да я видя. Майкъл ще ме разбере, дори ти да не можеш.
Джарет не каза нищо. Просто чакаше.
Мълчанието му окуражи Рени и тя си помисли, че е променил решението си. После щеше да си спомни, че само е повярвала в това, което е желаела. Тя мина покрай него и отвори външната врата. Но краката й изобщо не стъпиха на площадката.
Джарет я сграбчи изотзад и я дръпна вътре, като захлопна вратата с крак. Тя започна да се бори с него. Пелерината се свлече от раменете й. Косата й се изплъзна от фибите. Усети, че шевът на ръкавите й се разкъса. Рени се мяташе неистово и яростно, и Джарет едва я удържаше. Той не я изпускаше, но само толкова.
Както се бършеше, госпожа Кавано изведнъж започна да чупи ръце.
— Никога не съм я виждала такава. Тя не използва разума, който Господ й е дал.
— Той трябва да й свие сърмите и това е факт — каза господин Кавано.
Забележките им разяриха още повече Рени и задачата на Джарет стана още по-тежка. И тъй като семейство Кавано не даваше никакви признаци, че ще напусне коридора, Джарет знаеше, че той трябва да го стори. Вдигна Рени на ръце, метна я на рамо, притисна здраво краката й към гърдите си и я остави да го удря по гърба. Стълбата пред него се извисяваше като най-високата част от Скалистите планини — Пайкс Пийк. Той започна да се изкачва.
Рени престана да се бори веднага щом разбра намеренията му.
— Да не си посмял да ме заключиш! — каза тя, останала без дъх.
— Не ми давай акъл.
— Пусни ме, сама ще се кача.
На Джарет започна да не му достига въздух, когато стигна до средата.
— Кажи защо ти нямам вяра.
Рени вдигна глава. През завесата на къдравата си, разчорлена коса видя смутените лица на семейство Кавано долу в коридора.
— Предатели. — Но в гласа й не се долавяше заплаха. Тя отпусна глава, когато те се върнаха в кухнята. — Изгуби публиката си — каза тя на Джарет.
Той само изсумтя.
Пред вратата на стаята на Рени Джарет поспря, за да си поеме дъх. Когато влезе вътре, той безцеремонно хвърли Рени на кревата. Седна на ръба и я хвана за глезена, за да не може да се претърколи и да избяга.
— Трябва да ти се сложат юзди — каза той и я придърпа към себе си.
Простряна напреки на леглото, роклята й се бе вдигнала над коленете, тялото й бе в безжалостна близост до Джарет, затова предположението, което й дойде наум, бе напълно естествено. Направо полудя при мисълта, че ще бъде напляскана.
— Рени! За Бога! — Джарет успя да избегне десния й юмрук, но изгуби дъх, когато тя го прасна с левия в корема. — Какво, по дяволите, ти става? — Тя се опита да впие зъби в опакото на ръката му, когато той я хвана за китката. Джарет трябваше с крак да усмири долната част на тялото й.
Те се претърколиха веднъж, после още веднъж. Джарет притискаше китките й към двете страни на главата й и се надигна така, че тя да не понася цялата му тежест. Тя дишаше тежко, поемаше големи глътки въздух. Той отпусна за момент глава на раменете й, докато си поемаше въздух. И двата й крака бяха пристегнати от неговия. Движенията й сега не бяха толкова от желание за борба, колкото от пълно изтощение.