Джарет издърпа робата, занесе я в банята и потопи димящия ръкав в студена вода. Простря я върху един стол, за да съхне, и се върна.
— Твоят лунатизъм не предизвиква никакво съжаление — каза той, сядайки в креслото. Простря крака към огъня и скръсти ръце в скута си. Топлината бе добре дошла; в нощния въздух се усещаше влажен студ, който бе проникнал и в стаята. — Може и да си направила на глупачка госпожа Кавано със странностите си, но сега, когато и аз ги видях, изобщо не съм впечатлен.
— Можете да мислите каквото си искате, господин Съливан. Както винаги.
Той бе повече окуражен от второто й изречение, отколкото от първото. Глухата безизразност в гласа й бе тревожна, но леката подигравка показваше, че има признаци на определено съживяване.
— Канех се да повикам д-р Търнър днес. Но преди малко повече от час съпругата му дойде отново. Тя ще се погрижи докторът да те прегледа утре, ако преценя, че е необходимо. Казах й, че ще я уведомя за решението си.
Пръстите на Рени замряха в косата й.
— Има ли новини за Итън? Майкъл?
— Сестра ти е била болна миналата нощ, но сега е абсолютно здрава. Очевидно е била поразена от същото нещо като Итън.
Бе невъзможно да се предизвика интересът й.
— О? — се отрони само от устата й.
Джарет отпусна глава на извитата облегалка на креслото. Разгледа подредените на полицата над камината снимки. Повечето бяха официални портрети на цялото семейство, заедно с Джей Мак. На някои бяха Рени със сестрите си, на други — само Рени и Майкъл. Само на една снимка Рени беше сама. Качеството на най-новите снимки бе изключително високо. Мрачното изражение на Рени контрастираше с блестящите й очи и свежата кожа, излъчваща светлина. Той я посочи.
— Направена е, за да запечата някое специално събитие така ли?
Тя проследи посоката на погледа и на ръката му.
— Годежът ми с Холис. Направи я Джени Маршал.
— Съпругата на Лоуган? Мислех, че се казва Кети.
— Снаха му. Съпруга е на брат му Кристиян.
— Кристиян Маршал, бояджията ли?
— Мисля, че той предпочита термина художник — сухо каза тя, — но както и да е, същият.
— Той също ли ти е съсед? — Джарет осъзна, че може да измине сто квадратни мили на запад от Мисисипи, без срещне човек с родословие. Всички се бяха скупчили в Манхатън. Двамата с Рени наистина бяха от различни светове. — Минахме ли през двора му онази нощ?
Рени килна глава на една страна, като внимателно търкаше с кърпа влажните, виещи се крайчета на косата си.
— Повече не обсъждам този въпрос с теб.
Джарет съобрази, че се бави твърде дълго. Усети, че а губи.
— Итън е бил отровен — каза той. — Може да е било предназначено за Майкъл. Никой не е съвсем сигурен. Тя е приела съвсем малко от отровата. Станало й е лошо, когато с пила чай. След това се е оплакала на д-р Търнър, че много й се пуши. Това му е подсказало вида на отровата.
Раздразнена, че той не съобщава веднага всичко, Рени сключи перестите си вежди:
— Как му е подсказало?
— Отровата е била никотин в количество, достатъчно да причини спазми и гадене на Итън. Майкъл е поела малко с чая си. Достатъчно, за да се разболее, но без дълготраен ефект, като изключим желанието да започне отново да пуши.
— Така, това е станало — каза Рени. — А сега ми кажи кой го е направил.
— Изглежда, че сме разчитали твърде много да се срещнем лице в лице с Хюстън и не сме помислили достатъчно и за Дитра. От години се говори, че Дитра е убила първия си съпруг с лекарства. Баща й е притежавал аптека в Сейнт Луис Тя е израснала край прахове и отрови.
— Значи са я хванали? И опасността е отминала?
Той поклати глава.
— Не. Нищо не се знае със сигурност. Вероятно тя работи като служителка в хотела. Това е единственият начин, по който би успяла да сложи отрова в храната, предназначена за апартамента им. Утре семейство Търнър ще обядват в „Свети Марк“. Ако Ди е там, те ще могат да я идентифицират, след като вече им описах външността й.
— И тя ще бъде арестувана.
— Не. Само ще я идентифицират. Ако свалим картите си твърде рано, ще изпуснем Хюстън. Тя би могла да ни отведе до него, но само ако не знае, че я наблюдаваме. Доброволно никога не би го предала.
— Как е разбрала къде се намира Майкъл?
— От вестника. Някой е попитал и е получил адреса на хотела й, преди да е била издадена заповед това да не се прави.
Рени се изправи. Изведнъж съжали, че не бе облякла робата си. Взе вълненото одеяло от леглото и го наметна върху раменете си.