— Тръгвай тогава — каза тя. — Тук няма опасност. В края на краищата Хюстън и Кели са открили вярната цел.
— Те може и да са намерили каквото са търсили, но аз не вярвам, че ти няма да се намесиш. Нито пък сестра ти. Тя дори се е колебала дали трябва да ти разказвам всичко това.
— Не ти вярвам. Майкъл не би пожелала това да остане скрито от мен.
Джарет въздъхна.
— Сестра ти има много по-ясна представа за опасността от теб. Тя прекара седмици като заложница на Хюстън и Ди. Те вече се опитаха веднъж да убият и нея, и Итън, и почти щяха да успеят. Това не е приключение, чийто край е известен. Дитра все още не е разпозната със сигурност, а освен това трябва да се открие и Хюстън. Опасявам се, че що се отнася до теб, нищо не се е променило, въпреки че може би ще решиш да поизчистиш тази стая и да носиш повече дрехи от тази двудоларова риза.
Той се изправи, огледа стаята и поклати с погнуса глава:
— Това е кочина, Рени.
За първи път тя не се опита да го накара да сведе поглед. Това би било покъртително, като се има предвид, че тя плачеше. Тя се извърна и се загледа навън през френския прозорец, каквото бе заниманието й напоследък. Погледът й бе твърде замъглен, за да види нещо на улицата или отражението на Джарет в стъклото пред себе си. Отначало тя понечи да се измъкне от ръцете му, които я обгръщаха, но не се опита да избяга.
Той зарови брадичка в косите й. Усещаше ги като коприна по кожата си, ухаещи от трайния аромат на лавандулов сапун.
— Нищо не става както си го намислила, откакто ме срещна. — Тя притвори очи, като се опитваше да спре потока от сълзи, и бавно поклати глава в съгласие. — Не очаквам нещо да се промени скоро — каза той.
Рени припряно избърса очи, както бе в прегръдката му. Одеялото се свлече на пода. Помисли си, че той може да я целуне, но само дъхът му докосваше косите на слепоочието й, не устните му. Той я държа така дълго, като поемаше потръпването й и я успокояваше; когато тя притихна, сложи я в леглото й и седя до нея, докато заспа. Тя изобщо не забеляза, че липсва снимката, която той взе на излизане.
Четири дни по-късно Натаниел Хюстън бе мъртъв, убит не от Итън или от Джарет, а от сестрата на Рени.
Глава 5
Рени седеше е Итън в салона на техния апартамент в „Сейнт Марк“. Опитите им да завържат разговор бяха отчайващи. Единственото нещо, което ги свързваше, бе загрижеността им за жената, която раждаше в съседната стая.
Рени непрекъснато поглеждаше към петната от кръв по килима. Нат Хюстън бе убит преди три часа на стола, където сега седеше тя. Портиерът на хотела бе донесъл на Джарет и Рени набързо надрасканата, почти нечетлива бележка от Итън. За първи път Рени се радваше на кратките команди и непоклатимата природа на Джарет. Собствените й мисли бяха като дъжд от падащи звезди, които така бързо и страховито я връхлитаха, че не бе във възможностите й да различи някоя. Тя зависеше от хладнокръвието на Джарет, за да се ориентира.
Но това бе тогава. Главата й се проясни, след като Джарет изнесе тялото на Хюстън от апартамента и тръгна след Ди Кели. И така, Рени остана да се грижи за сестра си и за Итън. Доктор Търнър бе сега с Майкъл, а тя остана с шерифа, но предпочиташе да е при Майкъл.
— Много е рано да се ражда сега бебето — каза Итън. Гласът му бе глух и отнесен.
На Рени й се искаше да обвинява, а не да успокоява, а трябваше да вдъхне увереност и на себе си.
— Още няколко дни и щеше да влезе в деветия месец — каза тя. — Познавам доста жени, които родиха в осмия, дори и в седмия месец. Всичко бе наред и с тях, и с децата им.
Итън не бе убеден. Твърде често нормално износени деца се раждаха седем месеца след сватбата.
Рени се досети какво си мисли той.
— Добре — каза тя. — Някои от жените нагласяват датите заради общественото мнение, но невинаги е така. — Рени побеля цялата, когато Майкъл изкрещя. Видя, че ръцете на Итън се тресат. Наля му уиски от бюфета, а за себе си взе шери.
— Защо трябваше да я оставяте сама? — най-после изтърси си тя. — Господин Съливан не ми разрешаваше да напускам къщата, а понякога дори и стаята си през последните две седмици. А вие просто сте излезли и сте оставили Майкъл тук, въпреки че сте знаели за надвисналата опасност.
Възглавничките на пръстите на Итън побеляха, притиснати към чашата. Бе навел глава и разглеждаше лекьосания с кръв килим в краката си.
— Съжалявам — каза тихо тя, въздишайки. — Бях се зарекла да не правя това.
— Няма нищо. — Той вдигна поглед и пусна машинално една самоиронична усмивка, докато вдигаше чашата си. Не ми задавате по-различни въпроси от тези, които сам си задавам.