Итън остави питието си и се превърна в утешител. Обгърна и с ръце и я притисна до себе си. Ръстът и формите й бяха същите като на Майкъл, но имаше и различия, които той дълбоко усещаше, и изпита силно необходимостта точно по този начин сега да държи Майкъл.
— Не си ли сбъркал сестрите? — попита Джарет, който тъкмо влизаше в апартамента. Повдигна периферията на шапката си с показалец и удостои вплетената двойка с ленив интерес.
— Никога ли не чукаш? — попита Итън.
Рени отстъпи и избърса очи с кърпичката, която Итън й подаде. Тя изсумтя:
— Той си мисли, че може да влиза и излиза, когато си поиска.
Джарет се ухили. Затвори вратата зад себе си и метна палтото и шапката си на един стол до входа. Трепна, когато чу виковете на Майкъл от спалнята.
— Още ли не е родила? — попита той.
Итън поклати глава.
— Доктор Търнър каза, че това може да продължи почти цяла нощ.
— Но тя е добре, нали?
— Последното, което знаем, е, че се чувства отлично. Джарет поглеждаше ту към Итън, ту към Рени. — Тогава защо са тъжните физиономии? Хюстън е мъртъв. Ди е на топло в затвора. До няколко часа единият от вас ще стане баща, а другият — леля. Мисля, че знаете кой какъв е.
Итън наля питие на заместника си.
— Ето. По-добре вземи това. Много си се стегнал. Какво стана, когато тръгна за Ди?
Рени наблюдаваше как Джарет взе напитката, но не седна, преизпълнен с енергия. Никога не бе го виждала такъв. Той винаги се владееше, бе сдържан, така че често й се струваше, че бяга на място. Сега крачеше из стаята, методично във всеки случай, но първото впечатление на Рени бе, че все още е под влиянието на адреналиновата треска. Итън, забеляза тя, гледаше Джарет с приятелско съчувствие, като доказателство за това, че прекрасно разбира какво е изживял заместникът му.
— Тя не ме чу — каза Джарет, — докато не влязох в спалнята й. Седеше с гръб и произнесе името на Хюстън, предполагайки, че влиза той. Беше много ядосана, че е излизал. Познаваш Ди.
— Вероятно е искала да види Хюстън вместо теб — каза Итън.
Джарет кимна, вдигайки в знак на съгласие чашата си.
— Не мислех, че е възможно да се разяри повече. Но грешах. Тя се нахвърли върху мен с ножица. Имам късмет, че и двете ми уши са още на мястото.
Рени разшири очи. Чак сега забеляза драскотината, която започваше от врата и продължаваше надолу под яката на ризата на Джарет.
— А ти какво направи?
— Като не можах да я обуздая, я ударих.
— Мислех, че не удряш жени — каза мило Рени.
— Винаги съм си запазвал правото да правя изключения — отвърна сухо той, като я изгледа многозначително.
Итън привлече вниманието на приятеля си.
— Създаде ли ти неприятности, докато я затвориш?
— Никакви, с изключение на това, че не можах да намеря нито едно патрулиращо ченге в района.
— Те не обичат да се навъртат нощем в Боъри — каза Рени. — Опасно е.
Джарет вдигна вежди.
— А ти ме подлъга да повярвам, че градът е много цивилизован. — Той погледна Итън. — Ди се опомни в управлението. Успя да вземе пистолета от дежурния сержант и го насочи към нас. Не вярвах, че ще й го вземем. Имаше мигове, в които не бях сигурен срещу нас ли ще го използва или срещу себе си. Но после я убедих, че Хюстън наистина е мъртъв и че трябва да се предаде… нещо от този род. — Той довърши питието си. — Останах, докато всички документи бяха попълнени, и положих много усилия, за да се уверя, че са разбрали колко опасна е Дитра.
— Мислиш ли, че са ти повярвали? — попита Итън.
— Кой знае? Номерът с пистолета подкрепи предупреждението ми, но Дитра е умна. Знае как да се престори на безобидна. — Той уморено разтри врата си, като потрепна, когато докосна драскотината.
— Ти кървиш — каза Рени, когато той отмести ръка.
Джарет изненадано погледна дланта си. Кървава диря я пресичаше по диагонал. Той позволи на Рени да го хване за китката и да го отведе до двойния диван. Забеляза също и че Итън наблюдаваше суетенето на Рени с голям интерес. Над приведената глава на Рени Джарет хвърли свъсен поглед на приятеля си.
Рени си даваше ясна сметка за размяната на погледи между Джарет и Итън. Пренебрегна насмешката на Итън и натопи носната си кърпа в питието на Джарет.
— Ей! — възкликна той. — Това си беше много хубаво уиски.
— А сега е чудесно кръвоспиращо. — Тя седна до него и започна да почиства одрасканото с навлажнения плат. — Но раната стига до скалпа ти. Наистина си имал късмет с ухото.