— Рени? — попита д-р Търнър. — Няма ли да влезеш и ти?
— След малко. Искам да ги оставя за известно време сами. — Тя посочи Джарет. — Бил е ранен тази вечер от онази дяволица. Може би трябва да го прегледате.
Скот бе започнал да оправя ръкавите си, но сега ги нави отново до лактите.
— След като съм тук. — Той погледна очакващо към Джарет и чак сега видя неохотата на пациента си. — Рени, сестра ти каза, че иска чаша чай от лайка. Защо не идеш да донесеш от кухнята на хотела.
— Мога да позвъня — каза тя.
— Ще стане по-бързо, ако отидеш сама.
— О — най-накрая Рени разбра намека на доктора, — разбира се. Тръгвам веднага.
Джарет поклати глава, след като тя излезе.
— Трябваше направо да й кажете да излезе. Щеше да ви разбере по-бързо.
Скот Търнър се усмихна:
— Помислих и за вашата гордост. А сега ми позволете да видя рамото.
Джарет примигна от изненада.
— Откъде знаете, че става дума за рамото ми?
— Не трябва да си доктор, за да разбереш, че точно него щадите в момента. Нека погледна. — Той видя, че Джарет се мъчи с две ръце да разкопчае ризата си, отказа се от опитите с дясната и продължи тромаво само с лявата. — Достатъчно — каза докторът, когато ризата бе разкопчана до половината. Той я смъкна от дясното рамо на Джарет. И като знаеше, че пациентът му следи зорко реакцията му, Скот внимаваше и не издаде нищо.
Прободната рана бе малко по-дълбока от инч, но като я разгледа по-добре, Скот видя, че не е направена чисто, както се бе надявал.
— Дитра Кели ли стори това? — попита, без да трепне, той.
Джарет потвърди:
— С ножица.
— Чиста ли беше ножицата? Ръжда? Или нещо подобно?
Лекият кикот на Джарет завърши с потръпване от болка.
— Не можах да я огледам добре.
— Да, така и предполагах. — Скот отиде до спалнята и се върна с чантата си. — Раната ви не е причинена само от промушване — каза той, докато вадеше тапата на бутилката със спирта. — Какво се случи?
— Тя мушна ножицата под яката на ризата ми и я заби и рамото ми.
— И след това не можа да я извади?
Джарет затаи дъх, докато Скот втриваше алкохола с чиста памучна марля.
— Това е, което си спомням.
— Тя завъртя ли ножицата?
— Не знам. Изглежда, така е станало. Чувствах се като че ли отрязва рамото ми.
— Можете ли да движите пръстите си?
Джарет ги размърда:
— Така изглежда. Леко са изтръпнали. Всъщност и цялата ми ръка.
— Стиснете ръката ми — той подаде ръка на Джарет. Джарет я стисна здраво. — По-силно. — Когато натискът и се увеличи чувствително, солидните, чисто изрязани черти на Скот Търнър станаха мрачни.
— Какво е станало? — попита Джарет. — Какво ми е сторила тази вещица?
Търнър седна и погледна внимателно към Джарет.
— От всичко, което съпругата ми ми е разказвала за вас господин Съливан, си правя извода, че предпочитате новините както и уискито си — веднага. Истината е, че не зная пълния размер на уврежданията. Може да е наранила нервите затова ръката ви изтръпва. Но не го е прекъснала, защото в противен случай не бихте усещали нищо. Рамото ви е схванато в момента и сте изгубили силата на ръката си, но може да настъпи подобрение.
— Или не.
Докторът кимна.
— Или не. Не може да се каже сега. Трябва да стане по-меко след няколко дни. — Той започна да превързва рамото на Джарет. Отбийте се в началото на седмицата в болницата „Дженингс“, за да ви прегледам отново.
— Дотогава ще съм заминал. След като Ди е в затвора, а Хюстън е мъртъв, нищо повече не ме задържа в Ню Йорк. — Отправи очи към вратата. — Не казвайте на Рени за рамото ми. Не че тя ще се загрижи — каза бързо той, — но ще се почувства задължена да се погрижи за мен, а аз нямам нужда от това.
Скот Търнър усети, че Джарет не казва всичко, но се съгласи.
— Ще се изкушавате да си служите с ръката, за да проверявате дали се възстановява — каза той, като завърза бинта. — Но не се поддавайте на тази съблазън. Оставете ръката си да почива. Натоварването може да задълбочи уврежданията. Това ясно ли е, господин Съливан?
Джарет не гореше от желание да отговори. Отново размърда пръсти. Искаше да хване пистолета, за да провери може ли още да дърпа спусъка. Какво ли щеше да стане, ако не можеше изобщо да държи пистолета?
— Ако имате проблем с това — каза Скот. — Мисля, че ще с по-добре да информирам Рени още сега. Нейните грижи може би ще спасят ръката ви.
— Не, не й казвайте нищо. Ще се грижа за ръката си като за бебе.
Доктор Търнър си позволи да се съгласи. Помогна на Джарет да облече отново ризата си и закопча копчетата вместо него.
— Не бъдете толкова горд, че да не я помолите за помощ — каза той.