Джарет не отговори, защото Рени се върна.
— Всичко е наред — каза в отговор на питащия й поглед. Той видя, че Рени премести погледа си към доктора за потвърждение. Не остана доволна, докато Скот Търнър не потвърди.
— Добре — каза Рени, оставяйки подноса. — Чай има за всички. Бихте ли желал, господин Съливан?
— Ще си пия уискито, благодаря.
— Скот?
Докторът вдигна ръце.
— За мен — нищо. Трябва да тръгвам. Но преди това ще погледна още веднъж Майкъл.
Той затвори чантата си, изправи се и се извини.
Джарет стана да вземе питието си. Усещаше как погледът на Рени се забива в гърба му. Опита се да държи естествено раменете си, за да не изглежда много тромав, докато си налива с лявата ръка.
— Какво каза всъщност д-р Търнър? — попита тя.
— Точно каквото чу. Здрав съм като камък.
— Странно, не си спомням да съм чувала такова нещо.
Джарет се направи, че не чува, като вместо това отпи глътка. Д-р Търнър излезе след няколко минути от спалнята и наруши тежкото мълчание, разделящо Джарет и Рени.
— Тя иска да пие чай сега — каза с усмивка Скот на Рени. — А аз си тръгвам.
Рени му помогна да си облече палтото и му връчи лекарската чанта.
— Благодаря ви за всичко — каза тя. — Двамата със Сюзън направихте толкова много. Казвам това и от името на Джей Мак и мама. Всички ви благодарим.
Искреното вълнение в големите очи на Рени затрогна Скоч.
— Моля, няма защо — каза тържествено той. Погледна към Джарет. — Грижи се за рамото.
След това си тръгна.
Рени затвори вратата, вдигна подноса с чая и влезе и спалнята. Не погледна нито веднъж към Джарет, но той почувства неодобрението й. Думите на доктора на излизане бяха достатъчни да убедят Рени, че той лъже за здравословно то си състояние.
Итън седеше в края на едно кресло до леглото на Майкъл, когато влезе Рени. Той се надигна да стане, но тя поклати глава.
— Стой си на мястото. Изглеждате така удобно разположени — и тримата.
Майкъл се усмихна блажено. Тя подаде бузата си, за да я целуне Рени, която се наведе над леглото.
— Толкова се радвам, че си тук.
Рени стисна ръката й. Погледът й се спря на бебето, сгушено до гърдите на сестра й. Малкото личице бе червено, набръчкано и съвършено доволно.
— Измислихте ли й име?
— Медисън — каза Майкъл, като погледна към Итън. Любовта като че преливаше от очите й.
Сърцето на Рени се уголеми от щастието на сестра й.
— Не е ли това името на града, където…
— Където тя бе зачената — каза Майкъл.
— Тогава, струва ми се, трябва да е щастлива, че не сте я нарекли на кръчмата, където това се е случило.
Рени и Майкъл избухнаха в смях, а Итън се изчерви от откровения им разговор.
Итън прочисти гърлото си.
— Ще бъда проклет, преди да нарека дъщеря си на кръчмата на Кели. — Той погледна към вратата. — Как е Джарет?
Рени наля чаша чай на Майкъл и добави много мляко и лъжица мед.
— Преструва се, че всичко е наред, разбира се. Дори въвлече Скот в лъжите си.
Майкъл се изненада.
— Ранен ли е Джарет? Какво се е случило?
Рени разказа на сестра си единствената версия, която й бе известна.
— Така каза господин Съливан. Какво се е случило в действителност, може само да се гадае и, честно казано, това не е моя работа. Ако Дитра Кели му бе отрязала главата, това щеше да е повод за празнуване, доколкото ме засяга.
— Рени! — извика Майкъл, очите й се разшириха. — Итън ме увери, че Джарет е много добър човек, джентълмен до мозъка на костите си.
Итън се изкашля леко.
— Не мисля, че казах точно това.
Майкъл не обърна внимание на съпруга си.
— Ти не продължаваш да го обвиняваш за прекъсването на сватбата си, нали?
Рени гладеше с ръка пухестата коса на племенницата си.
— Не искам да разговаряме за него — каза тя. — Разкажи ми за себе си. Добре ли си?
Майкъл не искаше да се отклонява от темата за Джарет Съливан и провалената сватба на Рени, но видя стиснатите устни на сестра си и разбра, че не може да надделее.
— Чувствам се прекрасно — каза тя. — Щастлива… и уморена. В момента съм повече щастлива, отколкото уморена.
— Изглеждаш — Рени замълча, търсейки точните думи, — ти сияеш.
— Наистина ли? — попита Майкъл повече поласкана отколкото смутена.
— Да, наистина. Нали, Итън? — Когато Рени погледна към Итън, за да получи подкрепата му, видя, че съпругът на Майкъл е твърде развълнуван, за да отговори. Рени почувства и собственото си гърло да се свива, притиснато от надигащите се сълзи, когато Итън успя само да кимне. Той прокара пръсти през влажната кестенява коса на Майкъл, а тя извърна лице към него, така че да я милва с ръката си. Бебето лекичко помръдна до гръдта на майка си.