— Мислех, че ще възразите.
Джарет се учуди.
— Да възразя? Ако иска да ми купи билет до дома, мисля, че трябва да й бъда благодарен.
— Да ви купи билет? — мисис Кавано разклати каната с кафе, докато говореше. Гъста червенина изпълзя изпод колосаната й яка нагоре по шията и. — Какви се тези билети, дето се купуват в полицейското управление?
Джарет застина.
— Полицейско управление ли? Мислех, че е отишла в железопътното управление.
— Откъде ви дойде наум тази глупава идея? — попита госпожа Кавано. — Мери Рене отиде в управлението на улица Джоунс, точно до Боъри. Същото управление, в което е задържана Ди Кели, мисля. — Джарет бе на крак и се бе запътил към входното антре. Мисис Кавано тръгна подире му. — Значи не одобрявате — каза удовлетворено.
— Разбира се, че не одобрявам. — Той се разрови в гардероба за палтата и откри шлифера си. Пренебрегвайки болката, провря наранената си ръка в ръкава и се намести в дрехата. — Колко отдавна излезе?
— Точно преди вие да слезете.
— Тогава може би ще успея да я спра, преди да е стигнала там.
— Мистър Кавано ви е приготвил кон в конюшните. Джарет откри, че още може да се присмива.
— Вие сте разчитали на мен.
Готвачката се изчерви от добродушното му смъмряне.
— Разбира се, и на мен малко ми трябваше да тръгна.
Рени изкачваше каменните стъпала на управлението на улица Джоунс. Носеше покрита кошница в едната ръка и библия в другата. Две дежурни ченгета, които излизаха, задържаха главните двери отворени заради нея. Зад гърба й те размениха одобрителни погледи — заради хубавата й фигура и заради аромата на пресни бисквити, от който устите им се изпълниха със слюнка.
Рени прекоси протрития дървен под до високото махагоново писалище в приемната, остави библията пред сержанта и го погледна открито, очакващо и продължително.
— Мадам? — Квадратната челюст на сержант Морисън бе очертана от бакенбарди, а устата му бе почти скрита от мустаци. Очите му изразяваха любезност. Той погледна библията. — От църквата ли сте?
— Тук съм, за да се срещна с госпожа Кели — уклончиво каза тя.
— Госпожа Кели? Откъде пък можете да знаете за госпожа Кели?
— Прочетох вестниците, сержант. „Кроникъл“ пише за тази история в късното си сутрешно издание.
Сержант Морисън въздъхна.
— Трябваше да се сетя, че ще пишат за това. Кели е замесена с един от репортерите им. — Той се завъртя в креслото си и взе връзка ключове, закачени на стената зад него. — Не мисля, че има голяма надежда за спасението на душата й, мадам — каза той, като подаде библията на Рени. — Тя е като същинска котка, откакто ловецът на престъпници я доведе тук снощи. Ще трябва да стоите от тази страна на решетките. Не можете да влезете в килията при нея.
— Разбирам, сержант.
Той отвори вратата към редицата от килии, изолирани от стаите за посещение и въведе Рени.
— Тези бисквити наистина миришат хубаво, мадам. Ще имате ли нещо против, ако ги опитам?
Рени се усмихна, повдигна синьо-бялата покривка и му подаде една бисквита.
— Има достатъчно за всички затворници — каза тя.
— Няма никой освен госпожа Кели тази сутрин. Снощи пуснах пияниците, когато тя направи патакламата — ако ме извините за израза.
Служителят я отведе надолу по коридора до последната килия. Той извади палката си и удари няколко пъти по решетката. Жената, лежаща на пода, не помръдна.
— Имате посетител, мисис Кели.
Не получи отговор.
— Тя ме чу, мадам, но такава ще бъде цялата й реакция.
Рени кимна.
— Всичко е наред, сержант. Можете да ни оставите. Не се боя от госпожа Кели.
Сержантът беше готов да се обърне и да си тръгне, когато Ди Кели се надигна и седна. Звукът на гласа от другата страна на решетката привлече вниманието й както нищо от казаното от сержанта не можа да го направи. Тя онемя от това което видя, взря се в жената, която не можеше да достигне.
Рени никога не се бе замисляла за това как изглежда Дитра Кели. В малкото случаи, когато Майкъл бе говорила за Ди, Рени никога не бе се интересувала. Това бе една от причините да дойде на улица Джоунс. Трябваше с очите си да види що за жена е тази, която се бе опитала да отрови сестра й и бе наръгала с ножица един заместник-шериф.
Дитра Кели бе дребна, с миниатюрна до изтънченост фигурка. Но въпреки това формите й бяха сочни и в морско зелената рокля, която носеше, изпъкваха отчетливо. Когато тя се изправи и се приближи до пречките, Рени забеляза, че ходене едва ли е правилният термин за това, което Кели направи. Тя се поклащаше и извиваше съблазнително при всяка своя крачка. Това бе представление, което направи впечатление на Рени. Тя не можеше да си представи как Майкъл бе прекарвала времето си в компанията на тази жена, без да изгуби контрол над разума си.