Косата на Дитра бе черна като обиците от черен кехлибар, полюшващи се на ушите й. Някаква чувственост лъхаше от разбъркания й кок. Къдри се трупаха на врата й и пълзяха по рамото й. Само очите й говореха за студенината у тази жена. Те бяха люспи-близнаци син лед.
Рени не загуби самообладание, докато тези студени, далечни очи я оглеждаха от главата до петите.
— И така, ти дойде — каза Ди с мек, мелодичен глас. — Не съм изненадана. Изобщо. Аз изгубих Хюстън, но ти си загубила бебето си. — Тя погледна библията и се усмихна мрачно.
— Може би в края на краищата се получи око за око.
— Не съм тази, за която ме мислиш — каза спокойно Рени. Можеш да се смяташ изиграна.
Дитра се учуди. Пръстите й се обвиха около пречките на височината на кръста й. Тя се вгледа по-задълбочено в Рени.
— Коя си ти?
— Мери Рене Денъхи — отговори тя. — Майкъл ми е сестра.
Тя видя, че Ди се вкопчва по-здраво в пречките и като че ли краката й се подгънаха. — Майкъл роди снощи красиво момиченце. Чувстваш ли се измамена?
Бързата като светкавица ръка на Ди се протегна през пречките. Тя успя да блъсне библията от ръката на Рени. Пръстите й се извиха като нокти на граблива птица и тя посягаше към Рени, дори и след като тя бе отскочила от обсега й.
Рени отхлупи кошницата, която носеше под ръка. Разтовари бисквитите и бурканите с конфитюр на пода. Но не и никелирания деринджър. Пусна кошницата да падне и вдигна малкия пистолет. Тогава видя, че студените очи на Ди Кели бяха способни да изразяват страх.
— Аз и сестра ми много си приличаме, госпожо Кели, но тя никога не би помислила да стори това. Аз не можех да мисля за нищо друго, когато научих, че сте заловена жива.
Дитра отвори уста, за да изкрещи. Рени запъна ударника на пистолета си. И двете жени подскочиха, когато гласът на Джарет прогърмя в тесния проход.
— За Бога, Рени, пусни това нещо.
Дитра изкрещя.
Рени изруга.
Джарет трябваше да използва ранената си ръка, за да попречи на сержанта да се спусне към Рени по коридора.
— Всичко е наред, сержант — каза той, като успокои дишането си. — Ще се справя с това.
Сержант Морисън се поколеба, а очите му шареха между двете жени.
— Тя не каза, че е сестра на репортерката — каза той. — Ако знаех, нямаше да я пусна. — Той се обърна бавно и се оттегли до вратата.
— Рени — тихо каза Джарет. — Хвърли пистолета. Нищо няма да спечелиш, ако убиеш Ди.
Подпряна с гръб на стената, Рени продължи да се прицелва. Деринджърът бе насочен към сърцето на Ди.
— Махни я от мен, Съливан! — изкрещя Ди. — Нали искаш да получиш наградата си.
— Стига, Ди. Аз си я получих снощи, а ти ми трябваше жива или мъртва. Изобщо не ме интересува какво ще ти се случи. — Той отново насочи вниманието си към Рени. — Ти не мислиш, Рени. Ако убиеш Ди, ще заемеш мястото й в килията. Дори Джей Мак не би могъл да те отърве.
Рени наведе пистолета, застана на един крак и се загледа в Джарет с присвити от възмущение устни.
— Напълно наруши концентрацията ми — каза тя. Погледна към Ди с изпълнена с неискреност усмивка. — Съжалявам, госпожо Кели, изплаших ли ви? — Отвори барабана на деринджъра и показа, че е празен. — Тогава си струваше да се запозная с вас.
Рени пренебрегна оскърбителните викове на Ди заради номера, който й погоди, пренебрегна бисквитите, кошницата и библията, прихвана полите си и жизнерадостно закрачи по коридора под свъсения поглед на Джарет, покрай увисналата челюст и опулените очи на сержанта и двете патрулиращи ченгета, които тъкмо се връщаха в сградата.
Когато Джарет я настигна, тя търсеше файтон на улица Джоунс.
— Дотук яздих на един от вашите коне.
Рени продължи да върви. Сърцето й туптеше от нахлулия спомен за приключението й.
— Е, и?
— Ще те отведа.
Тя спря, колкото да му хвърли неподправено ужасен поглед.
— Няма да яздя един и същи кон с тебе. Така не е прието.
Той я хвана за лакътя и рязко я дръпна.
— Ти си най-влудяващата личност измежду мъжете и жените, които съм срещал през живота си. — Той осъзна, че крещи, и снижи глас така, че тя трябваше да се напряга, за да го чува. — Ти току-що влетя в полицейското управление, насочи пистолет срещу Ди Кели, а сега си се загрижила какво щели да си кажат хората, ако яздим един кон.
— Мисля, че вече сме се разбрали по въпроса, че където и да отивам, аз ходя. Аз не влитам — усмихна се тя.
Той я погледна вторачено.
— Ти си така преизпълнена със себе си! Виждал съм котки, които ближат крадена сметана от мустаците си, без да са и наполовина така самодоволни.