Ако изобщо нещо се случи, това бе, че усмивката й стана по-широка. Изглежда, не искаше да отстъпи.
Нито пък Джарет. Ръката му се плъзна от лакътя към талията й и той почувства как тя се прилепи към тялото му. Той наклони глава и надвеси устни над нейните. Твърдо.
След слаб намек за съпротива Рени се отдаде на натиска му и го целуна. Ръцете й се обвиха около врата му и тя усети, че се повдига на пръсти. Устните му жадно се впиваха в нейните, а тя му отвръщаше любвеобилно, като си даваше сметка за малката тълпа, която се събра около тях. Притисна се до него с притворени очи и горещи устни. Вдишваше тежката миризма на мъж, на кожено палто и трайния аромат на крема му за бръснене. Целувката бе сладка и тръпчива. Целувката бе самата Рени. Джарет я искаше цялата и знаеше, че не може да получи нищо, нито на улица Джоунс, нито някъде другаде.
Той я отдели от себе си, докато насъбралото се множество леко ги аплодираше. Рени потърси спасение от абсурдната ситуация, в която се намираше, като даде вид, че не й пука, и направи дълбок реверанс към зяпачите. Но потръпна, когато разпозна едно лице измежду другите.
Джарет усети как тя застина до него. Той огледа множеството и когато то не се разпръсна, си запробива път, теглейки Рени след себе си.
— Какво става? — попита той. — Лицето ти е побледняло.
Тя се чудеше каква полза ще има, ако каже истината на Джарет. Тя бе видяла един от добрите приятели на Холис в тълпата. Джеймс Тади не само бе негов приятел, а и един от шаферите в „Сейнт Грегъри“. Той бе познал и нея, и Джарет, а Холис щеше да разбере за това, преди тя да се прибере вкъщи.
— Рени? — каза Джарет и така я върна към действителността.
Тя се опита да се усмихне, за да го успокои, но не можа да намери нищо смешно в случилото се.
— Питаш какво не е наред, освен че станах публично за посмешище ли? — попита тя. — Мисля, че това е всичко, мистър Съливан. Обикновено не стоя в центъра на обществените сензации. Това са неща, които обикновено оставяме на Скай. Тя държи първенството там.
— Тогава си отдала почит на нейната традиция — каза сухо Джарет. Той още усещаше вкуса й по устните си и очертанието на тялото й до своето. Но тя вече не му даваше и най-малко насърчение. Той вдигна ръка, когато една двуколка завиваше на ъгъла откъм Лафайет. Файтонът спря и Рени се качи, този път пренебрегвайки помощта на Джарет. Той я гледаше особено, но тя отбягваше погледа му. Джарет разбра че е престъпил всички граници и е злоупотребил с гостоприемството.
До един час уреди заминаването си от Ню Йорк.
На гарата бе шумно и многолюдно. Повечето от пейките бяха заети от жени с широки поли и куфари с размерите на малки гардероби. Съпрузи стояха плътно зад гърбовете на жените си, стоически търпяха скуката и очите им поглеждаха от време на време жените без придружител. Интересът им намаляваше право пропорционално на броя на торбите, куфарите и чантите, които носачите влачеха след тях.
Джарет намери това за забавно. Той се облегна със здравото си рамо на една колона, пуснал чантата в краката си. Филцовата му шапка с лента съвсем не бе на място сред бонетата и бомбетата, а кожената му дреха изглеждаше демоде сред шитите по поръчка сака и пелерини. Той се усмихна унило, докато пресмяташе, че това ще продължи, докато не стигне до Канзас, а може би дори Денвър. Благодарение на хора като Джей Мак, които слагаха релси, навсякъде, където имаше празни пространства, пътуването с влак просто преместваше хората от едно цивилизовано място до следващото, а самите места бяха почти еднакви.
Джарет подозираше, че на гарата има много хора, които не биха се съгласили с него, но това не променяше нищо. Той жадуваше да види равнините и дивата, предизвикателна красота на Скалистите планини. Страдаше от това, че не може да потапя ръце в студените планински потоци и да утолява жаждата си с кристалночиста вода. Липсваше му кафето, гъсто като мастило, играта на карти в някоя тиха кръчма, фриволните вицове, които разказваха проститутките.
Радваше се, че се връща. Повече или по-малко. Само едно нещо щеше да му липсва от Ню Йорк.
Захласнат в собствените си размисли, Джарет не разбра, че суматохата наоколо е насочена към него, докато не бе обкръжен. Той бързо разгледа тримата мъже и продължи спокойно да се подпира на гаровия стълб.
— С какво мога да ви услужа, господа? — попита тихо той.
Джеймс Тади проговори, но не на Джарет, а на спътниците си:
— Това е той, така. Познахте ли го?
Когато приятелите на Тади се забавиха с отговора, Джарет каза:
— Добре, симпатяги. Аз ви познах. Сватбата на мис Денъхи. Вие бяхте от страната на Холис Банкс.