— Видяхте ли? — каза Тади. — Признава си. А сега го питайте за тази сутрин на улица Джоунс.
Лицето на Джарет не изрази учудване, но той почувства, че думите на Тади го блъснаха в корема. Вече нямаше съмнение какво бе видяла Рени. Едно зърване на приятел на Холис в тълпата й бе припомнило целия риск, който бе поела с тази целувка. Погледът на Джарет се плъзна по триото, оценявайки опасността.
Този, който говореше, бе побойник, толкова мускулест, че не би било необходимо да се бие добре — повечето хора отстъпваха само пред размерите му. Русолявият му приятел бе слабичък, но вероятно подвижен, а най-тъмният и спретнат от тях бе тромав. При нормални обстоятелства Джарет би ги имал предвид, но не би се трогнал. Неизправното му рамо променяше обаче съотношението на силите.
Рени трябваше да му каже какво е видяла. Поне щеше да се озърта за евентуални неприятности.
Той гледаше право в тях, но знаеше, че Холис успя да го хване на тясно.
— Какво да направя за вас, симпатяги? — попита отново.
Джеймс Тади и приятелите му се спогледаха. Тади леко кимна и това бе единственото предупреждение за Джарет.
Джарет се сви и избягна първия удар, който русият отправи към него. Юмрукът на русия срещна стълба и той изкрещя от болка. Тромавият имаше повече късмет, а Джарет — толкова по-малко. Юмрукът се стовари под челюстта му и го запрати замаян назад. Втори удар, от Тади, го накара да се завърти. Преди да успее да отвърне, русият се намеси и безпогрешно откри раненото рамо на Джарет. От острият удар на Джарет му се догади от болка. Той се свлече, като се опита да предпази рамото си и да извади пистолета си. Болката пронизваше рамото и цялата му ръка. Но не стигаше до китката му. Пръстите му бяха неподвижни.
Обхвана го страх. Блокира един удар, насочен към лицето му, с лявата си ръка, но това го направи уязвим за удара към диафрагмата. Силата на Тади повали Джарет на корем. Тромавият го прасна здраво по раненото рамо. Този път болката бе толкова силна, че Джарет падна настрани.
Докато се бореше да остане в съзнание, Джарет смътно долавяше някакви изсвирвания изотзад и суетнята на хората по перона. Помисли си, че идва влакът, и проклинаше късмета си, че го изпуска. Тримата нападатели ту влизаха, ту излизаха от фокуса му.
— Хайде — каза Тади. — Това са ченгетата. Зле ще си изпатим, ако семействата ни разберат за това.
Русият се бе навел над чантата на Джарет и ровеше из съдържанието й.
— Идвам. Холис каза да вземем парите, ако успеем.
Пръстите му се натъкнаха на къс хартия. Той го извади и видя, че държи чек за петстотин долара. Погледна подписа изруга. — Погледнете! Това са парите от наградата за госпожа Кели!
Неспокоен, Тади се наведе над Джарет и пребърка джобовете му. Откри личния чек на Джей Мак за десет хиляди долара в джоба на жилетката на Джарет.
— Ето какво иска Холис — каза той. — Да тръгваме Привличаме твърде много погледи.
Русият се изправи, уви чека за наградата около пръста си и го сложи в джоба си. Ухили се към Джарет.
— Изглежда, че трябва да обявят награда и за теб. Не може току-така да се отмъква чужда жена. — И заби острия връх на обувката си в слабините на Джарет.
Когато полицията дойде, Джарет бе в безсъзнание, а нападателите — отлетели.
Глава 6
Януари 1877
Джоулин Картрайт мързеливо се изтърколи от леглото. Петите й докоснаха студения дъсчен под.
— Трябва да си купя черга — промърмори тя, свивайки зиморничаво пръстите на краката си. Протегна ръка и взе чорапите, които висяха на дръжката на люлеещия се стол, след това изтича на пръсти до стола под прозореца, седна и започна да ги обува. Погледна през рамо към тялото, проснато на леглото. Нито движението й в стаята, нито звукът на гласа й бяха достатъчни, за да го събудят. Джарет Съливан си отспиваше след двудневно средноинтензивно пиене.
Джоулин плъзна крак в единия от чорапите, след това обу другия и приглади черната копринена повърхност върху стройната линия на прасците си. Прикрепи ги с оловносиви жартиери точно над коленете, след това оправи колана на роклята си и нагласи яката така, че да се вижда горната част на гънката между гърдите й.
— Не че има значение — промърмори тя, хвърляйки недоволен поглед към Джарет. — Той се интересува повече от леглото, отколкото от гърдите ми.
— Буден съм, Джоулин — избоботи уморено Джарет. Главата му клюмна отново. Дневната светлина го бе заслепила при краткия опит да отвори очи и той придърпа възглавницата върху лицето си.
— Не ми изглеждаш твърде буден — каза тя остро. Джоулин се наведе над тоалетката и взе четката за коса. Почука с нея по перваза само за да подразни Джарет и след това я зарови в косата си. Звучното хъркане, което се чуваше откъм леглото бе достатъчно, за да й покаже до каква степен можеше да очаква някакви знаци на внимание тази сутрин. Тя измъкна четката с намерение да го замери с нея, но се отказа. Завивките се бяха смъкнали от гърба на Джарет, оголвайки благородното продължение на гърба му.