Джоулин погледна дълго и внимателно стегнатите му хълбоци. „Може ли една жена да се сърди дълго на мъж с такъв хубав задник?“ Тя пак започна да разчесва кестенявата си коса, с ленива грация този път, и отмести очи от леглото, заглеждайки се през прозореца.
Икоу Фолс не се различаваше особено от повечето градчета на запад. Единствената му пътна артерия, наречена Мейн Стрийт, бе събрала всевъзможни магазини и търговски предприятия от двете си страни. Там имаше бръснарница и бани където всеки златотърсач можеше да се обръсне и да вземе вана за две дванадесетцентови монети. Сапунът струваше десет цента. Магазинът предлагаше разнообразни стоки от бонбони и басма до мотики и златотърсачески карти. Аптекарят държеше бурканчета с лекарства на задната стена на магазина си, но печелеше главно от мехлеми и освежители за коса. И двете козметични средства съдържаха повече алкохол, отколкото чаша уиски в бара на Бендър, както и в този на Болиард. Причината за това бе, че Ник Бендър и Джорджи Болиард никога не сервираха уиски, без да го разредят с чиста изворна вода.
Джоулин се изсмя, когато Джарет се обърна в леглото и тихо изстена. Изглеждаше така, сякаш бе пил уиски, подправено с освежител за коса.
Тя опря гладката си буза върху стъклото на прозореца и откри, че виждаше конюшните чак в края на града. Улицата бе почти празна. В неделя сутрин в Икоу Фолс обикновено бе спокойно. Хората, които посещаваха неделната служба, сега се срещаха в гостната на пансиона на мисис Шепард. Отиваха там всяка неделя, откакто гръм бе ударил и запалил църквата през юли. Фондът за нова църква нарастваше бавно. Не че жителите на Икоу Фолс не бяха загрижени за това да построят новата църква — просто мисис Шепард правеше най-хубавите канелени кифлички в града и ги сервираше след службата, така че никой не бързаше особено да напусне гостната й. Всички бяха забелязали, че негово преподобие свещеникът Джоунс бе започнал леко да напълнява, откакто общуваше с вдовицата Шепард и канелените й кифлички. Тъй като свещеникът бе посетил Джоулин и момичетата преди няколко дни, тя също споделяше мнението на повечето от жителите на Икоу Фолс по този въпрос.
Джоулин се отдръпна от прозореца, усука косата си и я прикрепи на тила с няколко фиби. Погледът й се плъзна по веригата планински върхове на северозапад от Икоу Фолс. Те бяха забулени с тежки облаци, което означаваше, че вятърът носеше след себе си сняг. Набраздената и напукана кал на улицата вече бе започнала да замръзва. Наклонените покриви и украсени фасади на всички магазини до вечерта щяха дай се покрият със сняг.
Движението на пешеходната пътека отсреща привлече вниманието й. Стаята на Джоулин бе на втория етаж на „Бендърс“. Между „Бендърс“, разположен на южната част на улицата, и „Болиардс“ на северната съществуваше приятелско съперничество. Джоулин често намигваше или махваше с ръка на момичетата, които работеха в стаите на горните етажи на „Болиардс“. И защо не? Повече от дузина мъже се падаха на една жена в Икоу Фолс и бизнесът процъфтяваше и в двете заведения. Ето защо Джоулин бе изненадана от това, че Джордж Болиард изхвърляше една жена от бара си навън, на улицата.
Джоулин се изсмя високо, гледайки как жената изтърси гърба на палтото с пясъчен цвят, което носеше, оправи модната си шапка с козина по кантовете, която се бе килнала на главата й, вдигна от земята маншона в тон с шапката и отново влезе в бара. Явно гневът на Болиард не я плашеше ни най-малко.
— Джарет! — извика Джоулин. — Хей, ела тук! Трябва да видиш това. — Докато говореше, тя видя широкото лице на Джордж и още по-широкия му корем, които се движеха напред-назад пред големия прозорец на бара. Обхождаше с широки крачки територията си и даже отдалеч изглеждаше така, сякаш скоро щеше да получи удар. — Джорджи, изглежда, е глътнал огъня на ада!
Джарет измърмори нещо, дръпна завивките до кръста си и бутна възглавницата от лицето си. Реши да отвори едното си око. Това бе мъчително упражнение, но си заслужаваше да види силуета на Джоулин до прозореца Синият копринен халат, който носеше, подчертаваше линиите на тялото й, а черните чорапи бяха като загадъчна сянка върху краката й. Тя се обърна и го погледна. Той забеляза, че очите й имаха точно същия кестеняв оттенък като косата й. Опита се да си спомни случилото се предната вечер, но не успя. Надяваше се, че поне се бе държал добре с нея. Джоулин бе нещо повече от случайна любовница: тя бе приятелка.