Приятелите на Холис бяха успели напълно в намеренията си да му навредят. Той никога вече нямаше да бъде ловецът на глави, който бе някога, слуховете за проблема му бяха плъзнали наоколо. Някой ден престъпник щеше да се изправи пред него и след изстрела му щеше да си отиде необезпокоен. Със суровите си изисквания животът в планинско ранчо вече бе нещо, за което той не можеше и да помисли. Това, че парите му бяха откраднати, едва ли имаше вече значение. Той беше гонил през целия си живот една неосъществима мечта.
Мисълта за отмъщение бе занимавала мозъка му известно време, но това не беше задоволително решение. Джарет не можеше да понесе мисълта, че ще позволи на Банкс да разбере колко успешни са били гангстерските му методи. Отмъщението по самата си същност означаваше да направиш себе си уязвим, давайки на другия да разбере колко много те е засегнал. Джарет отново хвана бутилката, за да притъпи болката си. Бе приел горчивината като постоянен спътник. Това придаваше суров отблясък на тъмносините му очи през повечето време. Когато си помислеше за Рени обаче, горчивината се превръщаше в негова защитна броня.
От всички мечти, с които някога се бе залъгвал, мечтата за Мери Рени бе онази, от която му бе най-трудно да се откаже. Той бе зависим от уискито, което му даваше възможност да притъпи чувствителността на съзнанието си също така, както бе притъпена чувствителността на ръката му. Понякога това дори помагаше.
Джарет пъхна двете си ръце в джоба и леко масажира мускулите на бедрата си. На другия край на улицата вратата на бира на Болиард се разтвори рязко. Дъфи Сидър бе избутан напън от Джорджи. Само след миг той бе последван от женско кожено палто, което удивително приличаше на…
Рени сложи ръце на кръста и погледна уплашения Дъфи Сидър.
— Ти искаш да го оставиш да му се размине след всичко това, нали?
Дъфи се облегна на външната стена на заведението и извади клечка за зъби от джоба си. Яката от овча кожа скривате по-голямата част от лицето му, но нащърбената му усмивка все пак се виждаше. Клечката се вместваше отлично в пролуката между зъбите.
— Чухте, какво каза той, мис. Каза го вече няколко пъти и това е истина. Той не ви иска при себе си и това е факт. Няма значение колко свободни стаи има. Те всички са за работещи момичета, а вие май нямахте точно това предвид, като дойдохте тук.
Рени погледна към водача си.
— Мисля, че каза, че ще намерим Джарет Съливан в Икоу Фолс. Затова съм тук.
— А Джорджи ви каза, че не го е виждал от два дни. Най-вероятно Съливан преследва някого по хълмовете.
Хълмовете, към които сочеше Дъфи Сидър, изглеждаха като най-непристъпната скална крепост, която Рени някога бе виждала.
— Тогава нека го потърсим там.
— Само това остава, по дяволите! — каза той колкото може по-любезно, въртейки клечката в устата си.
Рени стъпи встрани от пътеката, за да вдигне от земята захвърления си маншон. Парченца замръзнала кал бяха полепнали върху кожата. Тя ги отстрани и пъхна измръзналите си ръце в топлата му вътрешност.
— Слушайте, мистър Сидър — каза тя търпеливо. — Наех ви, защото ми казаха, че ако искам да намеря мистър Съливан вие сте човекът, който може да ми помогне. Добре, ние сме вече в Икоу Фолс и аз не желая да приема, че това е било напразно. След като в пансиона на мисис Шепард няма свободни стаи, а мистър Болиард не желае да ми даде стая, значи трябва да опитам в „Бендърс“.
— Мис — каза учтиво Дъфи, отмествайки се от стената Той извади клечката от устата си и заговори бавно, като че говореше на дете: — „Болиардс“ е заведение с няколко работещи момичета, които го съживяват. „Бендърс“ пък е главно за работещи момичета, които продават по малко алкохол между другото. — Бръчките в ъглите на очите му станаха по дълбоки, докато гледаше към Рени. — Разбирате ли какво искам да кажа, мис?
— Че „Бендърс“ е бордей.
Дъфи леко се засмя и сложи ръка на устата си, за да прикрие дупките в нея.
— Нещо такова исках да кажа, мис.
— Разбирам.
— Ник Бендър едва ли ще прояви по-голямо желание от Джордж Болиард да ви приеме.
— Е — каза Рени след кратко мълчание, — няма да съм сигурна, преди да опитам.
Дъфи се опита да възрази, но вниманието му бе привлечено от нещо зад гърба на Рени. Вратите на бара на Бендър се бяха разтворили и един мъж излезе оттам и тръгна по пешеходната пътека към тях. Дъфи Сидър леко подсвирна.