— Проклет да съм! Мис, вие май сте родена под щастлива звезда!
Проследявайки погледа на Дъфи, Рени се обърна. Усети как стомахът й се свива от смесица на облекчение и страх. Първият етап на пътуването й бе завършил. Тя бе намерила Джарет Съливан.
Той продължи да върви към нея и спря, когато ги деляха само шест инча.
— Не мога да си представя какво ви води в Икоу Фолс — Каза той недружелюбно. — Наближава буря. — Студените му сини очи се отместиха от нея. — Това се отнася и за теб, Дъфи. Не те съветвам да оставаш тук с тази кучка.
Рени гледаше с отворена уста след Джарет, докато той се връщаше обратно в заведението на Бендър. Някакво движение на един от прозорците на втория етаж привлече погледа й. Тя погледна нагоре и видя жена, която се мъчеше да отвори прозореца.
Джоулин ругаеше ядосано тракащите крила, които не помръдваха. Знаеше, че е привлякла вниманието на жената, и не искаше да го изгуби. Неочаквано прозорецът се отвори с трясък. Двете крила литнаха рязко встрани, пропускайки порив на северен вятър в лицето на Джоулин. Тя наведе глава напън.
— Има ли нещо, с което мога да ви помогна, мис? — извика тя.
Изпод малкия навес над входната врата се чу гласът на Джарет.
— Не се намесвай в това, Джоулин — извика той. Това бе достатъчно, за да засили убеждението й, че трябва да се намеси. Сега, когато се вглеждаше отново в лицето на жената, която стоеше пред заведението на Болиард, то не й изглеждаше съвсем непознато. Бе виждала снимката й два пъти: веднъж, когато Джарет й бе казал да потърси няколко долара на дъното на куфара му, и още веднъж, когато го бе изненадала, докато изучаваше снимката посред нощ. Не пожела да й каже коя бе тази жена и откъде бе взел снимката й, но мрачният и горчив израз на лицето му я бяха накарали да изпита съжаление както към нея, така и към него.
Сега тя наистина бе заинтригувана.
— Не се безпокой, Джарет! — Тя отново извика към Рени: — Мога ли да направя нещо за вас?
Рени вдигна ръка над очите си, за да ги защити от особения блясък на сивото небе над сградите.
— Мистър Съливан казва, че скоро ще има буря — извика тя в отговор. — Не мога да намеря стая под наем нито при мисис Шепард, нито при мистър Болиард. Може би във вашето учреждение ще се намери нещо?
На Джоулин й бе доста забавно да чуе някой да нарича публичния дом учреждение. Тя се усмихна широко.
— Сигурно ще се намери стая тук. Ако не, можете да останете в моята.
Джарет отстъпи назад на улицата, така че да може да вижда Джоулин.
— Това не е никак забавно, Джоу. Тя не ти трябва тук.
— Това не те засяга.
— Наистина не ме засяга, по дяволите! — той хвърли през рамо нетърпелив поглед към Рени. — Ник няма да те остави в заведението си.
Рени отново извика към Джоулин:
— Той казва, че някой на име Ник няма да ми разреши да остана.
Джоулин само махна ръка при споменаването на Ник.
— Оставете на мен да се погрижа за Ник. Имате ли багаж? Куфари, вързопи?
— Няколко неща в конюшнята. — Тя се обърна към Дъфи — Ще се погрижиш за тях, нали?
Дъфи се усмихна, отново въртейки клечката в зъбите си.
— Ще се радвам, мис. Ще ми отнеме само няколко минути.
Дъфи кимна с глава и тръгна. Рени се отправи към вратата на заведението. Когато Джарет й прегради пътя, тя се опита да го заобиколи. Когато той отново застана пред нея, тя вдигна предизвикателно глава.
— Оставете ме да мина, мистър Съливан.
— Не.
В изумрудените й очи проблеснаха гневни светкавици.
— Вие ли притежавате тази улица?
— Не.
— Тогава нямате право да ме спирате.
— Това е бордей, Рени.
— Зная какво е — каза тя. Вятърът развя полите на роклята й, разроши козината на шапката й и извика прилив на гневен пурпурен цвят върху бузите й. — Ако това не ви спира да посещавате мястото, не би трябвало да безпокои и мен. Честно казано, аз съм уморена до смърт. Идвам от Денвър и преминах през една от най-трудните местности, които съм виждала. Прекарах три нощи на открито, като спях от подветрената страна на кучето на Дъфи, за да се стопля. Не отивам никъде другаде, освен в заведението на Бендър. Дали ще трябва да ви заобиколя, или да мина през вас, мистър Съливан, ми е все едно. Аз отивам там.
От прозореца на втория етаж се чу ръкопляскането на Джоулин.
— Добре казано, добре казано!
Това привлече вниманието на Джарет достатъчно дълго, за да може Рени да се промъкне покрай него. Той посегна да я хване, но погледът му попадна на разкървавените кокалчета на ръката му и той я дръпна назад. Така или иначе, не можеше да я задържа вечно.
Рени почувства огромно облекчение, когато влезе отново на топло. Пристъпи от крак на крак, опитвайки се да зарови лице в маншона.