— Налей й едно питие, Джарет — извика Джоулин от върха на стълбите. — Знаеш къде Ник държи запасите си. Ще бъда долу след малко.
— Искаш ли уиски? — попита мрачно Джарет.
Рени вдигна лице от маншона.
— Не, но бих изпила едно шери.
Той се ухили.
— Не вярвам да намериш шери в радиус от осемдесет мили наоколо.
Тя примигна, стресната от тона му, и каза с възможно най-кротък глас:
— Тогава бих пийнала малко уиски.
Рени се огледа, докато Джарет се занимаваше зад тезгяха. Освен рубенсовите форми на полуоблечената жена на картината, окачена над тезгяха, нищо друго като че ли не отличаваше „Бендърс“ от „Болиардс“, поне доколкото можеше да види Рени. Салонът бе слабо осветен и обзаведен само с най-необходимото. Релсата около тезгяха, на която клиентите слагаха краката си, сядайки на високите столове, мътно отразяваше светлината на газените лампи. Половин дузина кръгли маси и три пъти повече столове заемаха по-голямата част от издраскания дървен под. Извитата стълба бе тясна и стръмна, а зад перилата на втория етаж се виждаха вратите на четири стаи и коридор, който водеше към останалите.
Рени взе чашата, която Джарет плъзна по тезгяха към нея.
— Много е спокойно тук — каза тя.
— Неделя е. Никой не става рано в неделя сутринта, освен ако не иска да присъства на службата.
— А-а — каза тя, започвайки да разбира. — Събират се у мисис Шепард, нали?
Джарет кимна.
Джоулин леко изприпка надолу по стълбите. Бронзовият цвят на брокатената й рокля приятно се съчетаваше с цвета на очите и косата й. Тя протегна сърдечно ръка към Рени и погледна към Джарет в очакване да ги представи една на друга.
— Джоулин Картрайт, това е мис Мери Рени Денъхи. Джарет спря и се обърна към Рени: — Или може би това вече мисис Холис Банкс?
Подигравката в гласа му я накара да вземе решение Джарет нямаше нужда — и не заслужаваше — да знае всичко.
— Наричай ме просто Рени — каза тя на Джоулин.
Джоулин пусна ръката на Рени.
— А ти ме наричай Джоулин или Джоу. Няма смисъл да се държим официално тук, особено след като ще останеш за известно време с нас.
— Тя няма да остане тук — каза отново Джарет.
Нито една от жените не погледна към него. Дъфи Сидър вмъкна в помещението големия куфар на Рени и довлече вързопа с другия й багаж.
— Къде искате да оставя това?
— Има една стая в края на коридора, която е свободна — отговори Джоулин. — Третата врата вляво. Джарет, защо не му помогнеш?
И двете вежди на Джарет се вдигнаха нагоре.
— Да, по дяволите! — каза той и тръгна към кухнята.
Джоулин видя погледа, с който Рени проследи Джарет. Изразът на отчаяние в очите на по-младата жена трудно можеше да бъде сбъркан с нещо друго. Тя потупа ръката на Рени.
— Не се безпокой — каза тя мило. След това се обърна към Дъфи, който още пристъпваше нетърпеливо от крак на крак. — На горния етаж.
Измърморвайки нещо нечленоразделно, Дъфи нарами чувала и повдигна куфара.
— И на мен ще ми дойдат добре няколко глътки — каза той, докато минаваше покрай жените на бара.
— Ще ги имаш, когато се върнеш — му каза Джоулин. Тя извади една бутилка иззад тезгяха и я постави отгоре заедно с чиста чаша. — Това е за него. Защо не отидем в кухнята? Закусвала ли си?
Като че ли в отговор, стомахът на Рени издаде къркорещ звук.
Джоулин се разсмя.
— Предполагам, че това е отговорът на въпроса ми. Хайде. Оттук.
Джарет вдигна глава, когато двете жени влязоха в кухнята. Изразът на лицето му бе едновременно мрачен и отблъскващ, следите от разлятото кафе бяха изчистени, на котлона вреше ново кафе.
— Явно човек не може да бъде оставен на мира тук.
— Не му обръщай внимание — каза Джоулин на Рени. — Седни, аз ще направя закуска. Какво ще кажеш за яйца и бекон?
Рени седна срещу Джарет.
— Това ще бъде чудесно.
— Казваш това, защото още не си опитала. Джоулин не е мисис Кавано — отбеляза Джарет.
Джоулин забеляза следите от опита на Джарет да направи закуска.
— Ти също не си по-добър — каза тя, посочвайки към останките в умивалника. Тя сложи престилка и започна да приготвя закуската. — Коя е мисис Кавано?
— Нашата готвачка — каза Рени. — Тя ви изпраща много поздрави, мистър Съливан.
— Твърде дълъг път си изминала, за да ми предадеш поздравите й — каза Джарет. Той стана и си наля чаша кафе. Седна срещу нея, без да предложи кафе нито на Рени, нито на Джоулин. — Мога ли да се надявам, че ще тръгнеш незабавно, за да й предадеш моите най-добри пожелания в отговор?
— Не смятам скоро да напусна Колорадо — каза Рени.