Выбрать главу

— Мислех, че веднага ще разбереш защо съм тук — каза тя. Не си ли чул нищо за това, което се случи с баща ми?

Веждите му се сбърчиха неискрено.

— Новините бавно достигат по тези места.

— Не чак толкова бавно — каза Джоулин, хвърляйки многозначителен поглед към Джарет. — Човек, който прекарва повечето от времето си, загледан в дъното на чашата, последен научава всичко.

— Млъкни, Джоу — каза той.

Джоулин не обърна внимание на заповедта му.

— Какво е станало с баща ти, Рени?

— Изчезна.

Джарет се върна към масата и седна.

— Какво искаш да кажеш с това, че е изчезнал? Как може мъж като Джей Мак да отиде някъде, където да не може да бъде намерен?

Джоулин леко подсвирна.

— Джон Макензи Уърт ли ти е баща?

Рени кимна.

— Познаваше ли го?

— Нима има някой, който да не го познава? — попита Джоулин. — Той беше известен като президента Грант.

Джарет изви брада към Джоулин.

— Защо говориш за него в минало време? — попита той.

— Защото е мъртъв. — Тя погледна към Рени. — Извинявай Рени, но така пишеше във всички вестници, които се получават в Икоу Фолс. Новината бе на първа страница на „Роки Маунтейнс Нюз“. Беше голяма сензация.

— Знам — каза Рени. — Сестра ми Майкъл написа това.

Челото на Джоулин се набразди, когато повдигна вежди.

— Нищо не разбирам сега — каза тя.

— Точно така — каза Джарет. — Рени, какво искаш да кажеш с всичко това? Мъртъв ли е Джей Мак, или не е мъртъв?

Рени наведе очи и погледна към ръцете си. Пръстите и бяха побелели от напрежението, с което стискаше чашата.

— Зависи на кого ще повярвате — каза тя тихо. — Майкъл счита, че е мъртъв. Тя не иска да е мъртъв, но не може да повярва в обратното. Итън предполага, че Джей Мак едва ли би могъл да оживее след катастрофата. Мери Франсис го прие. Също и Скай и Меги. Мама е в траур, но тя все още не вярва, че това е истина. Заради нея дойдох тук. — Тя спря за момент, след това продължи с едва доловим глас. — Също и заради мене. И двете искаме да знаем какво е станало.

Джарет погледна към Джоулин за пояснения.

— Какво пишеха вестниците?

— Джей Мак е бил във влака, който катастрофира близо до Айрън Бридж преди няколко седмици.

— Шест седмици — каза Рени. — Това стана преди шест седмици. — Тя вдигна очи към Джарет. — Не знаеше ли това?

Той тръсна глава.

— Не съм чул нищо. Не и за катастрофата. Още повече пък за Джей Мак.

Кафявите очи на Джоулин се стрелкаха от единия към другия.

— Шестдесет души загинаха в катастрофата — каза тя, — целият обслужващ персонал, с изключение на един от кондукторите, доколкото си спомням. Влакът е дерайлирал при завоя на някакво място, което се наричаше…

— Джъглър Джъмп — казаха едновременно Рени и Джарет.

— Познавам това място — каза Джарет в отговор на въпросителния поглед на Рени. — Завоят е опасен и няма друго място, от което влакът би могъл да падне. Съжалявам, Рени.

Той, изглежда, говореше искрено и го каза така, като че ли Джей Мак наистина бе мъртъв. Рени тръсна глава.

— Тялото му не беше намерено — каза тя. — Итън тръгна за Денвър, за да ръководи търсенето, и не можа да намери тялото на баща ми. Всички други бяха открити, с изключение на Джей Мак.

— Може би има причина за това — каза Джоулин. — Тези места са диви, Рени, и всичко може да се очаква.

— Деверът ми каза същото — отговори Рени.

Джарет заговори с рязък тон. Не искаше да й спестява мъката, защото трябваше да я накара да се опомни и да погледне истината в лицето.

— Трябваше да послушаш Итън. Той познава тези места. Не е…

— Той каза, че ги познавате по-добре от него. — В гласа й се чувстваше предизвикателство. Тя не бе изминала целия този път, за да се откаже сега толкова лесно. — Когато писах на Итън и Майкъл за намеренията си, Итън ме посъветва, че вие сте човекът, когото трябва да намеря.

— И сега, когато ме намери, какво ще правиш?

— Искам да ви наема, мистър Съливан. Искам да ме заведете до пролома Джъглър и да ми помогнете да намеря баща си.

Джоулин погледна Джарет внимателно. Сякаш съжаляваше, че бе оставил бутилката си на тезгяха в бара. Тя не се изненада от отговора му.

— Не се наемам — каза той кратко.

— Но…

Джарет стана от масата.

— Забравете за това, мис Денъхи. Предложението ви не ме интересува. — Той излезе от кухнята, преди тя да успее да каже дума.

Джоулин въздъхна и погледна с любопитство към Рени.

— Наистина ли мислеше, че той ще ти помогне?

Рени отмести чинията си.

— Мислех, че ще вземе парите. Преди го направи.

— Изглежда, че този път не иска. Виж какво, мила, той навярно просто се опитва да ти спести парите и разочарованието.