Рени клекна пред огъня и започна да топли ръцете си, без да сваля ръкавиците. Придърпа напред полите на роклята си и започна търпеливо да подсушава мокрия подгъв, докато Том не я помоли да свари кафе.
— Казвали са ми, че го правя горчиво — отбеляза тя, вземайки канчето и кафето.
Том измърмори:
— Стига да е горещо.
— Горещо мога да направя — тя се намръщи, забелязвайки че думите й предизвикаха нова размяна на многозначителни погледи.
Кларънс извади от багажа си малък тиган и го сложи на огъня. Той хвърли в него малко тлъстина от бекон и когато парчетата започнаха да се разтапят, добави боб и свинско месо. Съблазнителният аромат изпълваше въздуха всеки път в кратките моменти, когато вятърът преставаше да духа.
Рени почувства, че устата й се изпълва със слюнка. Тя извади металната си чиния и чаша и си насипа от яденето, след като мъжете си бяха взели своите порции. Бе малко учудена да види, че в тигана оставаше още ядене. Кларънс бе приготвил повече, отколкото можеха да изядат. Дъфи й бе казвал, че е по-добре да се приготви по-малко, отколко в повече, за да не се изхвърля ядене. Човек не знаеше какво можеше да срещне по пътя си.
Рени седна на седлото си и започна бавно да яде, наслаждавайки се на всяка хапка. Кафето бе прекалено горещо и пареше устните й, но даже и това бе приятно.
— Ще тръгнем ли призори? — попита тя мъжете.
Том кимна.
— Така ще бъде най-добре. Знаете ли, госпожо, ние с Кларънс се чудехме какво толкова ви е накарало да дойдете в Икоу Фолс. Ако така дяволски — извинете за израза — искахте да стигнете до пролома Джъглър, вие сте се отклонили от пътя. Дъфи Сидър май ви е пратил за зелен хайвер.
— Не, мистър Сидър е добър водач. — Тя се опита да си спомни какво им бе казала досега. — Аз го наех само за да ми помогне да намеря Джарет Съливан. Познавате ли го?
— Би било доста трудно да не го познаваме — каза Кларънс. — Икоу Фолс не чак толкова голям град.
— Но доколкото разбирам, той отскоро се е установил там. Мистър Сидър съвсем не бе сигурен, че ще го открием.
— Съливан пътува доста. Доколкото схващам, вие сте го открили и той ви е отказал.
— Точно така.
— Имали сте късмет, предполагам — каза Том. — Не мога да си представя обаче, че се е отказал от парите. Джобовете му са, общо взето, празни напоследък.
— Наистина ли? — попита Рени. — Чудя се какво е направил с… — Тя сви рамене. — Няма значение. Джоулин казва, че той доста често играе покер. — Навярно бе изгубил всичките пари на Джей Мак по този начин.
— Това е факт — каза Кларънс и се изкикоти. — Не може да държи картите си по-добре, отколкото държи чашата.
Том също се изсмя презрително.
— Не може да се мери с нас, нали, Кларънс? Даже не може да държи здраво пушката си. — И двамата се смееха шумно изпод шаловете си.
Рени поглеждаше ту единия, ту другия, опитвайки се да разбере какво бе толкова смешно за тях. Ясно бе, че и двамата не изпитваха особено уважение към Джарет Съливан. Това и се стори странно. Ако не друго, поне уважението бе нещо, което той успяваше да внуши даже и при кратко запознанство.
Приглушеният смях на Том секна, когато забеляза учудения поглед на Рени.
— Не ни обръщайте внимание, госпожо. Това е само приятелска шега. — Той побутна с лакът Кларънс. — Чудя се дали не можем да поговорим за заплащането.
Рени почувства, че косата на тила й настръхна.
— Казах ви съвсем ясно, че парите ще получите едва когато ме заведете в пролома. Вече ви дадох пари за храна и други покупки. За останалото ще трябва да почакате.
— Работата е там — каза Кларънс, — че Том и аз не сме много добри в чакането. Не и когато става дума за количеството пари, което вие ни предложихте.
Рени извади ръце от джобовете си.
— Не вярвам да смятате, че нося толкова много пари със себе си. Аз имах намерение да ви напиша чек, когато стигнем до мястото, където отиваме. Вие можете да го осребрите във всяка банка. Банката на Североизточната железница също може да го осребри.
— Разбирам това — каза Том, кимайки с глава. — Но то не променя нещата. Мисля, че е по-добре да имаме този чек сега. Проломът Джъглър е далече и всичко може да се случи с вас. Ами ако не сте в състояние да пишете, когато пристигнем там? Ако счупите ръката си или нещо такова? Кларънс и аз ще загубим хиляда долара. Това може да накара човек да се изнерви.