Рени се опита да запази спокойствие.
— Мисля, че и двамата разбирате защо това предварително писане на чека ще накара мен да се изнервя.
Дружният им смях, който трябваше да я накара да се отпусне имаше точно обратния ефект. — Мисля, че вече искам да си легна — каза тя, стана и вземайки седлото и завивките се отдалечи от огъня.
Гледайки след нея, Кларънс каза:
— Ще ти бъде студено там.
— Нищо ми няма. — Тя простря мушамата, за да защити завивките и дрехите си от влагата, и се покри с дебело вълнено одеяло. Използвайки седлото като възглавница, Рени легна и се зави с две по-тънки одеяла. Дъфи я бе научил да спи по този начин, увита в няколко пласта дрехи и одеяла, и да изсушава всичко, което се навлажни. Неговите съвети сега и вършеха добра работа. Даже далеч от огъня Рени бе по-обезпокоена от възможното вероломство на спътниците й, отколкото от студа.
Кларънс и Том разговаряха тихо известно време, преди да добавят съчки в огъня и да опънат завивките си. Рени стискаше револвера в джоба си, докато чу хъркането им. Даже тогава тя изчака доста време, преди да стане на крака.
Нощта бе съвсем спокойна. Вятърът бе утихнал и снегът поглъщаше шума от стъпките на животните, които бродеха в нощта. От време на време се чуваше пукот на съчки или суетене в клоните над главата й, но твърде далече от светлината на огъня. Рени се движеше тихо и предпазливо.
Не бе сигурна, че ще успее да намери обратния път до Икоу Фолс, но знаеше какво я очакваше, ако остане. По-добре да рискува с природните сили, отколкото да поеме риска от неизбежното нападение от страна на двамата й водачи.
Рени потупа Албион успокоително, преди да сложи седлото върху гърба й. Тъкмо бе затегнала колана на седлото, когато разбра, че нещо друго безпокоеше животното. Рени се обърна бавно, пускайки ръце в джобовете.
Том стоеше на няколко фута разстояние, с пушка, извадена от кобура. Яката на дебелото му палто бе вдигната, но шалът му бе смъкнат до брадичката. Когато се усмихна, в устата му блеснаха два остри предни зъба, които приличаха на зъбите на куче.
— Бягаш ли от нас? — каза той непринудено.
— Аз… беше ми студено — каза тя колебливо. — Мислех, че ще е по-добре да се раздвижа.
Той се изсмя невесело.
— Да се раздвижиш е едно, да тръгнеш на път е друго. Ти май се канеше да направиш второто.
— Вече наближава утрото, нали?
— Знаеш, по дяволите, че въобще не наближава. Имаме още осем часа, докато стане достатъчно светло, за да тръгнем. Това, което трябва да направиш, е да дойдеш по-близо до огъня. — Той погледна към светлината. — Не съм ли прав, Кларънс?
— Прав си. Веднъж да дойде тук и аз ще я стопля.
Тънките вежди на Том се повдигнаха въпросително, докато той гледаше към Рени.
— Е? Какво мислиш за това? Харесва ли ти предложението на Кларънс?
— Не мисля — каза тя с привидно спокойствие.
Той кимна, очевидно размишлявайки върху отказа й.
— Тогава може би ще се вслушаш в това, което ще ти кажа аз. Иска ми се да ни напишеш този чек сега. Струва ми се…
— Няма да направя това.
Том продължи, сякаш тя не бе казала нищо.
— Струва ми се, че се беше приготвила да избягаш, без да платиш дълга си. Кларънс? Какво ще кажеш да помръднеш задника си и да дойдеш? Да видим дали сме намерили онова, което търсим. — Той се ухили на Рени. — Ако той не може, аз ще трябва да те претърся.
Рени се отдръпна от Албион, докато Кларънс претърсваше багажа й за чековата книжка. Той намери малък портфейл от черна кожа, съдържащ дузина празни чека.
— Уау! — извика той, вдигайки го, за да го покаже на Том. — Това е златна мина! — Той подхвърли портфейла на Том и продължи да търси. Най-после откри мястото, където Рени бе скрила монети и банкноти. — Изглежда, тя има почти триста долара тук! Представяш ли си? — повтори Том, слагайки настрана пушката си. — Можеш ли да намериш нещо за писане?
— Перо и мастило — каза Кларънс, като вдигна ухилен високо и двете. Той разтърси бутилката. — Мастилото не е замръзнало.
— Добре — каза Том. — Кръвта й би свършила същата работа.
Рени побледня.
Том даде знак на Кларънс да му подаде перото и мастилото. Той ги взе и ги подаде заедно с портфейла на Рени.
— Тук е достатъчно светло, за да можеш да пишеш. По две хиляди за всеки от нас, госпожо. Не сме алчни.
Да подпише чека би означавало да подпише смъртната си присъда. Когато извади ръце от джобовете, тя държеше револвера си.
— Отстъпете назад, мистър Брайтън — каза тя. — Готова съм да използвам това.