— Имах пистолет.
— Знам. „Смит и Уесън“ джобен модел. Намерих го.
— Щях да го използвам.
— И това знам.
Той я притисна до себе си така, че бузата й се опря в рамото му. Дъхът й затопляше тила му.
— Съжаляваш ли, че ги уби?
— Да убиваш никога не е голямо удоволствие — каза той. — Но що се отнася до тези двамата… без малко не направих изключение. Не, не съжалявам… и се радвам, че не се оказа ти убита. — Джарет премести тежестта си на другата страна, премествайки с това и нея. — Хайде да спим. Не се знае, може и да заспиш. — Той самият бе започнал да изтръпва — при това не там, където трябва. Опита се да се отдръпне, преди тя да усети изпъкналостта между краката му.
Даже и в дебелите вълнени чорапи пръстите на краката й бяха ледено студени. Тя потърка крака си в краката на Джарет докато той се изтягаше до нея. Бе твърде заета с задачата да си намери удобно място, за да чуе рязкото вдишване на Джарет.
— Удобно ли ти е? — попита той през зъби, докато тя се наместваше. Изруга, а тя измърка нещо в отговор. Не стига, че използваше крака му като място за почесване, че се свиваше в скута му с котешка изящност или го гледаше с изумруденозелените си очи — сега трябваше да чуе и този неин доволен мъркащ глас. — Опитай се да поспиш.
Минаха няколко минути, но нито един от двамата не затвори очи или помисли за сън.
— Рени? Какво има? Сега си по-будна от преди малко.
Това бе така, но тя не знаеше как бе разбрал. Стараеше се да не се движи, да диша спокойно и да лежи отпусната до него.
— Още чувствам ръцете им върху себе си — прошепна тя.
Джарет не знаеше какво да каже. Ако можеше някак да поеме върху себе си мъката й, щеше да го направи.
— Измих се. Знаеш ли, търках с всичка сила. Но не помогна. Все още чувствам допира на пръстите им, устните им.
— Как да ти помогна?
— Прогони това усещане!
Той поклати това.
— Не мога да го направя, Рени. Не зная как.
— Тогава го заличи.
— Какво? — той едва дишаше.
— Заличи го — каза тя. — Сложи ръцете си там, където ги слагаха, докосни с устни местата, които те докосваха.
— Не знаеш какво говориш. — И какво искаш от мен си помисли той. Ако я докоснеше по начина, по който тя му предлагаше, нямаше да се свърши с това. — А Холис Банкс — попита той.
— Холис не е тук — каза тя открито. — Ти си тук.
— Това е егоистично, Рени. Прекалено егоистично дори за теб.
Наблюдението му бе остро и истинността му я нарани дълбоко.
— Изглежда, никога не мога да постъпвам правилно, когато съм с теб.
— Опитай се да заспиш — каза той. — Това ще бъде най правилното нещо сега.
Ароматът, който идваше от нея, бе като тежко вино. Смесеният мирис на мускус и лавандула висеше във въздуха. Устните й бяха меки, гъвкави и подвижни под допира на устата му, те отвръщаха на целувките му и търсеха в тях свое собствено удоволствие. Той прокара език по ръба на зъбите й. Устата и се отвори. Ако гладът и копнежът имаха вкус сега той го усещаше на езика си.
Ръцете й обвиваха главата му, притискайки я към лицето й. Пръстите й рошеха косата му. Тя го проучваше с устни, език и зъби, предприемаше атаки върху брадичката, бузите и врата му. Това, което усещаше в себе си сега, бе толкова мощно, че разрушаваше преградите на разума в нея. Да го има бе всичко за нея и това усещане я поглъщаше.
Силата на чувствата й я накара да се събуди. Рени изстена треперейки, на границата на съня. Джарет спеше до нея. Едната му ръка лежеше върху гърдите й, дланта обхващаше формата през плата на нощницата. Кожата й бе странно изтръпнала под тежестта на ръката му и зърното бе издуто. Тя бавно вдигна колене към гърдите си, опитвайки се да разбере смътното усещане за болка в слабините и неочакваното съзнание за някаква празнота там. Особеното, неизпитано дотогава напрежение на мускулите й постепенно изчезваше, оставяйки след себе си особено пробождане, което чувстваше на вълни под кожата си. Какво й се бе случило току-що?
— Джарет?
Той не помръдна. Само едно изхъмкване в отговор. Тя се обърна към него. Ръката му се плъзна надолу и палецът му ожули зърното й. Непозната досега топлина преминаваше на вълни от гърдите към утробата й. Тя притисна таза си към слабините му. Болката в нея затихна за момент. И издаде лека въздишка на облекчение. Но нуждата от нещо повече се върна отмъстително бързо, причинявайки й почти физическо страдание.
Рени вдигна лице към Джарет и се придвижи още по-близо, отърквайки тялото си в неговото. Устните й докоснаха неговите, бедрото й докосна мъжкия му орган.
Сега вече тя имаше всичкото му внимание. Очите му се отвориха широко и се затвориха отново, докато устните й се долепиха до неговите. Той хвана лицето й с ръце и го отмести назад, така, че тя го докосваше само с дъха си.