С края на езика си, който бе приятно грапав, той прокара линия от точката между гърдите й до средата на корема й. Докосването му до пъпа й предизвика гъдел у нея.
— Гъделичка ли? — попита той, когато тя изохка. — Не вярвам. Докажи го.
Струваше му се, че сърцето му ще се пръсне, когато размениха местата си, или че той самият ще се стопи или ще излезе от кожата си. Позволи й да го обърне по гръб и да легне върху него. Устата й вдъхваше възбудата си в гърдите му, езикът и докосваше леко плоските му зърна, възбуждайки ги така, както той бе възбудил нейните. Главата й се спусна надолу и коприненият водопад на тъмнорижавите й коси се плъзна през пръстите му. Устата на Рени си проби път по плоския му корем до кожата около пъпа му.
— Не ме е гъдел — каза той.
Тя го целуна на това място.
— Трябва да съм сбъркала нещо.
Джарет хвана Рени под мишниците и я вдигна към себе си така, че тя легна цялата върху него, а лицето й бе срещна неговото. Нощницата се спусна над гърдите й. Дънките му драскаха кожата на голите й крака.
— Рени — той каза името й спокойно и сериозно, с глас в който се долавяше сдържана страст. — Знаеш какво следва по-нататък. Ако искаш да спра, кажи го сега.
— Не искам да спираш.
— Надявам се, че знаеш какво говориш — прошепна той до лицето й. Целуна я и отново я обърна по гръб. Ръката му се плъзна между телата им. Кокалчетата на ръката му драскаха бедрата й, докато разкопчаваше панталоните. Смъкна ги надолу и се намести между краката й. Тя трепна и леко повдигна колене, а той усети дрезгавото й дишане върху гърлото си.
— Сключи краката си върху гърба ми — каза й той. Пръстите му подхванаха задните й части и я повдигнаха към него.
Рени го искаше. Наистина го искаше. Но когато той влезе в нея, тя се опита да се отдръпне, стискайки се и спирайки го да влезе по-навътре. Джарет спря, оставайки неподвижен в нея. Усети как кадифените й стени се стегнаха, опитвайки се да го изхвърлят от тялото й. Контракцията издаваше смесица от удоволствие и болка. Той се наведе над нея, отпускайки тежестта си върху лактите си. Устните му докоснаха нейните.
— Трябваше да ми кажеш, че си девствена — каза той.
— Мислех, че знаеш. — Тя усети как тялото й се отпуска опитвайки се да го приеме в себе си. — Тези мъже… те не успяха…
— Шшт! — прошепна той. Тя спря движението си. — Знам какво стана тази вечер. Мислех, че през последните няколко месеца Холис… — той се приближи по-плътно до нея, придвижвайки се малко по-дълбоко навътре, — че вие с Холис.
Тя отново помръдна, приемайки го този път.
— Не… ние никога… аз…
Джарет я прекъсна, запушвайки устата й със своята. Тазът му се вдигна и отново се спусна надолу. Той усети, че бедрата й се стегнаха около кръста му. При следващия тласък тя се вдигна, посрещайки движението му.
Ритъмът на съвкуплението им заплашваше да разруши самоконтрола им. Усещаха, че не могат повече да се сдържат. Ноктите на Рени оставяха следи на гърба му. Устните му изгаряха плътта й. Дишането им бе тежко, думите — непълни и изречени с дрезгав глас. Пръстите й се разтвориха и вратът й се изви нагоре. Сякаш искаше да излезе от кожата си…
Тогава се случи нещо неочаквано. Той беше с нея, движейки се заедно с бесния, жаден ритъм на съвкуплението, и в следващия момент се стовари отгоре й, но не от изтощение след свършването. Последният му опит бе прекъснат от това, че ръката му от рамото до пръстите, внезапно загуби силата си и престана да го държи.
Тялото му се отпусна върху нея с цялата си тежест, причинявайки повече болка, отколкото удоволствие. Само за миг унижението му се превърна в заслепяващ гняв. Джарет се дръпна и седна, изричайки най-мръсни псувни. Той блъсна настрани одеялата и нетърпеливо навлече дънките си и ги закопча. Когато усети неуверената ръка на Рени, докосваща рамото му, той се дръпна.
Изумена, Рени отдръпна ръката си.
— Какво има, Джарет? Какво стана? — Когато той не отговори, тя попита: — Аз ли направих нещо?
— Направи прекалено много, по дяволите! — каза той грубо. — Това беше лоша идея от самото начало. Бях глупак, че се поддадох.
— Не разбирам.
Той погледна през рамо. В тъмнината едва различаваше профила й.
— Виж какво, съжалявам, че не си задоволена, но всичко свърши. Следващия път, когато ти се играе, намери някой друг мъж да те обязди. Аз не се интересувам от теб.
Тя се отдръпна настрана, поразена от думите му.
Мълчанието й го изнервяше. Той изруга отново. Грозните думи, които изричаше, не можеха да възстановят накърнената му гордост. Той грабна няколко одеяла с лявата си ръка и излезе от палатката, хвърляйки ги до огъня навън.