Удовлетворен, Джарет й обърна гръб и скочи на коня си.
— Не изоставай много — каза той, отпусна юздите на Зили и я подкара напред.
Докато яздеха по обратния път към Икоу Фолс, през повечето време мълчаха. Джарет няколко пъти даде кратки и резки напътствия на Рени как да язди по трудния терен. Веднъж Рени помоли да спрат, за да може да се облекчи. След това Джарет започна да спира през равни интервали. Навярно правеше това, за да не му се налага да чува гласа й — реши Рени.
Небето бе ослепително синьо, но красотата му не й въздействаше. Имаше главоболие от непрестанния блясък на слънцето и снега в очите й. Когато се опитваше да ги закрие с ръка, не успяваше да се задържи в седлото. Страхуваше се обаче да ги затвори изцяло.
В един момент, когато пътеката бе достатъчно широка. Джарет задържа Зили, така че конете се изравниха. Без да каже дума, той взе шапката от главата на Рени и на нейно място сложи своята. Нагласи периферията така, че сянката да пада върху очите й, след което отново пришпори Зили. Веднага след това Рени видя модерната си кожена шапка да лети и се търкаля надолу по склона. Стори й се, че той промърмори:
— Най-проклетото нещо, което някога съм виждал. — Но не беше сигурна, че наистина го бе чула.
От време на време преминаваха под бяло-зелен свод от покрити със сняг клони на боровете. Клоните се люлееха нагоре-надолу от движението им и ръсеха сняг върху главите им. Рени поглеждаше нагоре, унесена от спокойната красота на това съчетание от бяло и зелено. Изведнъж доста голяма буца сняг се изсипа право в лицето й. Тя се закашля, плюейки сняг и борови иглички, и избърса снега от лицето. Когато замъгленото й зрението се проясни, забеляза, че Джарет бе спрял и гледаше назад към нея, но този път не с търпелив израз на лицето, нито със злобен присмех, а със странен, почти снизходителен израз в очите. Този израз изчезна в момента, в който Рени го долови. Реши, че се бе заблудила.
Достигнаха до Икоу Фолс в ранния следобед. Няколко глави се обърнаха след тях, докато яздеха по главната улица. Един търговец, който метеше пред магазина си, помаха на Джарет. Рени държеше главата си наведена между присвитите рамене. Когато наближиха „Бендърс“, тя спря коня си. Джарет също спря.
— Какво правиш? — попита той.
— Тук съм отседнала.
— Не, не си. — Той вдигна ръка, прекъсвайки я. — Няма да спорим!
Тя всъщност нямаше енергия да спори.
— Добре.
Джарет реши да направи малка отстъпка.
— Ще кажа на Джоулин къде може да те намери. — Той слезе от коня, върза Зили и товарния кон и изчезна в бара. След няколко минути Джоулин се появи с него на тротоара.
Сърдечната й усмивка бе в контраст с разтревожения израз на очите й, вперени с въпросителен вид в лицето на Рени.
— Ще дойда да те видя по-късно днес — каза тя. — Просто за да се уверя, че си добре.
Рени кимна.
— Ще ми бъде приятно.
Джоулин сложи ръка върху ръкава на Джарет и леко стисна ръката му.
— Ще видя и ти дали си добре.
— Нямам нужда от милостиня — каза той, дръпвайки се от тротоара. Рени забеляза, че Джоулин не обърна никакво внимание на студенината и резкия му тон.
— Това не е милостиня — каза Джоулин. — Аз съм ти приятелка.
Той спря, обърна се и леко целуна Джоулин по бузата.
— Не ми позволявай да забравям това — каза той.
— Не се безпокой. — Тя помаха с ръка на Рени. — Не му разрешавай да те тормози, мила!
Рени кимна колебливо. Тя вдигна ръка, помаха на Джоулин за довиждане и отново подкара Албион. Неочакваното неприятно усещане в стомаха едва ли се дължеше на глад.
Когато наближиха пансиона на мисис Шепард, Рени отново забави коня си.
Джарет се обърна и отсече нетърпеливо:
— Сега пък какво има?
— Няма ли да отседна тук?
— Не. Казвал ли съм такова нещо?
— Не. Аз само предположих. Но къде…
— При мен. — Без да се обръща, за да види дали Рени го следва, Джарет пришпори Зили и потегли.
Рени го настигна с кобилата си.
— Няма ли да е по-добре, ако остана при мисис Шепард.
— Много по-добре! Само че тя няма свободни места. Така е винаги когато снегът започне да вали. Всеки златотърсач, който може да си го позволи, свива палатката си и наема стая при нея. Освен това Джоулин знае, че ще бъдеш при мен.
— Не мисля, че искам да остана при теб.
Той сви рамене.
— Нищо не те задържа в Икоу Фолс. Можеш да тръгнеш за Денвър по всяко време. Дъфи беше в Бендърс. Когато изтрезнее, ще ти помогне да се върнеш.
— Няма да се върна в Денвър. Имам намерение да отида до пролома Джъглър.
— Не. Поне не днес.
Недоволната въздишка бе признание за поражението й. Тя погледна нагоре към наклона, който им предстоеше да изкачат.