— Предполагам, това означава, че оставам при теб.
— Предполагам.
Те бяха живели в една къща преди. Гледайки малката постройка от дървени трупи, на Рени не й бе трудно да се досети колко по-различни щяха да бъдат нещата сега. Отвън грубо построената барака изглеждаше с размерите на гостната стая у дома й. Отвътре беше още по-тясна. Каменното огнище заемаше почти цялата дължина на едната стена. Малка маса с два стола — единият от тях леко наклонен поради различната дължина на краката му — бе поставена до огнището. Имаше умивалник и помпа за вода, голяма желязна печка, няколко рафта на стената с различни чинии и чаши на тях и килер, пълен главно с консерви. На пода пред плетения люлеещ се стол бе постлана парцалена черга, изтрита по края и с кални стъпки в средата. Малката пейка под прозореца бе единственото място, на което можеше да се седне, с изключение на столовете.
Тясна и грубо скована дървена стълба срещу камината водеше към платформата на горния етаж. Недалеч от стълбата се виждаше завеса, която отчасти скриваше дървената част. Като че ли това не бе очевидно, Джарет отбеляза, че тоалетната била навън.
— Дървата са там — каза той, посочвайки брезентовото платнище над камината. — Има повече навън, зад къщата, най-добре да накладеш огън, докато се погрижа за конете и внеса останалите неща. Можеш да направиш това, нали?
Тя кимна.
— Добре. — Той взе шапката от главата й и я нахлупи на своята, след което излезе навън.
Рени затвори след нето и се облегна с гръб на вратата.
— Да, мога да наклада огън — промърмори тя на себе си. Но не знам дали имам достатъчно сила да драсна клечка кибрит, а какво остава да вдигна една цепеница. — С усилие се отблъсна от вратата, преди да се строполи на пода пред нея. Механично, мислейки само за задачата, която трябваше изпълни, Рени успя някак да запали огън до момента, в който Джарет се върна.
Той провери работата й, донесе още малко дърва изпод навеса и запали и печката.
— Можеш ли да качиш нещата си горе?
Той погледна скептично към стълбата, но тя каза геройски:
— Ще го направя. — След това взе багажа си и завивките. — Ти къде ще спиш?
Той продължаваше да разопакова хранителните продукти и след като свърши, мълчаливо посочи към пейката под прозореца.
Рени погледна първо късия перваз и след това тясната пейка.
— Това е смешно. — Тя се приготви да спори, но млъкна при първия му мрачен поглед. Клатейки глава и озадачена от неразумното му упорство, Рени тръгна към стълбите. Нужни й бяха няколко качвания и слизания, за да пренесе и целия си багаж. Бе благодарна, че част от нещата й бяха останали в заведението на Бендърс. Още една екскурзия по стълбата наистина щеше да я довърши.
— Ще си свалиш ли най-после палтото? — попита Джарет когато тя се приближи към печката. — Няма да те нападна знаеш това.
Засегната от тона му, Рени бавно разкопча палтото си Преди упражнението си на изкачване и слизане по стълбата й беше студено, но тя не му каза това.
Джарет посочи към една редица куки, забити в стената близо до външната врата, където висеше собственото му палто.
— Там.
Рени окачи палтото.
— Мога ли да ти помогна? — попита тя. Той правеше макарони, разрязвайки тестото на равни ленти и хвърляйки го в кипящата вода. Месен сос вреше в тиган.
— Можеш ли да готвиш?
— Не.
— Така си и мислех. — Посочи с брадичка към масата. Можеш да сложиш чинии и прибори. Огледай се и ще намериш всичко необходимо в стаята.
Тя по-скоро щеше да си прехапе езика, отколкото да се моли да й покаже къде стояха съдовете и приборите. Когато се нуждаеше от нещо, което не можеше да достигне сама просто дърпаше стол към стената с рафтовете, качваше се на него и го сваляше без чужда помощ. Това предизвика нова злъчна забележка от страна на Джарет.
— Не се прави на великомъченица! — каза той, гледайки как бута стола обратно. — Следващия път си отвори устата.
Рени привърши с подреждането на масата, след което седна на люлеещия се стол с гръб към Джарет и постави крака върху металния лист над огнището. Най-после измъкна и последните фиби, които се бяха задържали в косата й, и започна да я разресва с пръсти, премятайки я през рамо и грижливо разплитайки възелчетата и сплъстените места.
Джарет шумно стовари тенджерата с макароните на масата. Видя как Рени подскочи. Съжаляваше за това, но бе благодарен, че най-после спря монотонното си тананикане. Седнала пред огъня, Рени придаваше на стаята някак прекалено уютен вид. Косата й проблясваше с огнени отблясъци, докато тя безгрижно се люлееше напред-назад и си тананикаше.