Рени почувства, че не трябва да се обижда. Тя усещаше собственото си безсилие и навярно изглеждаше смешна в очите на Джарет.
Джарет я почака пред тоалетната и когато бе готова, я отнесе обратно в бараката. Качи се по стълбата след нея събу кожените си ботуши и се изтегна в далечния ъгъл на платформата. Мястото, което бе освободил, когато бе отишъл да помогне на Рени, бе още топло.
— Тук ли спа през цялото време? — попита тя, сгушвайки се на същото място.
— Аха. Докато ти започна да плачеш. Мястото до прозореца беше глупава идея.
Тя знаеше това от самото начало. Взе възглавницата и я прегъна на две под главата си.
— Какво да правя с Джей Мак? — попита тя отчаяно.
Отговорът му бе колкото практичен, толкова и нежелан.
— Не тази вечер, Рени. Заспивай.
Тя отново почувства умора. Джарет остана буден дълго след като тя вече бе заспала, питайки се какво щеше да прави той с Мери Рени Денъхи.
Сутрешният им разговор можеше да бъде за това как се бяха претърколили в съня си и се бяха събудили прегърнати. Но не беше. Никой от двамата не бе готов да обсъжда това. Говореха за незначителни неща до момента, в който Джарет попита:
— Кажи ми, какво става в действителност в Североизточните железници?
Пръстите й почти незабележимо трепнаха, стискайки чашата.
— Не съм сигурна, че разбирам какво искаш да кажеш.
Сапфирените му очи потъмняха и не се отместиха от лицето на Рени.
— Ако искаш да ти помогна, трябва да ми кажеш истината — цялата истина.
Рени стана.
— Искаш ли още чай?
Той й подаде чашата си, наблюдавайки я внимателно, докато тя се опитваше да прикрие вълнението си. Протегна краката си под масата. Преместването на тежестта накара изкривения стол, на който седеше, леко да се наклони.
— Какво се е случило между теб и Холис? — попита той.
Тя почти изгори пръстите си.
— Случило? Какво мислиш, че може да се е случило? Тя си наля чай и се върна на масата. — Холис и аз сме още заедно.
— Наистина ли? По негово или по твое желание?
— Какво искаше да кажеш с това, че можеш да ми помогнеш? — попита тя. — Наистина ли имаш такова намерение? Промени ли решението си?
— Не отговори на въпроса ми.
Тя помълча известно време, съзерцавайки отражението си в чашата чай. Без да гледа към Джарет, тя каза:
— Холис е онзи, който все още смята, че сме… партньори. Аз скъсах с него преди известно време.
— Преди катастрофата в пролома Джъглър?
— Да — каза тя внимателно. — Преди това.
— Защо все още мисли, че се интересуваш от него? Ти му каза направо, че не го искаш, нали така?
Рени кимна, прехапвайки за момент долната си устна.
— Казах му. — Тя си наля чай, след което, вместо да остави чашата на масата, погледна към Джарет над ръба й. — Казах му много пъти. Казах на родителите му, казах и на моите. Искаше ми се да заплатя страница в „Кроникъл“, за да обявя разтрогването на годежа ни.
— Защо не го направи?
Тя сви рамене.
— Щеше да бъде хвърляне на пари на вятъра. Холис, изглежда, бе убеден и успя да убеди всички останали, че аз сама не зная какво искам, че просто се опитвам да го предизвикам към по-голяма публичност в проявата на чувствата си. Майка ми и сестрите ми знаеха, че намеренията ми бяха сериозни, но Джей Мак имаше съмнения за моята искреност.
— Джей Мак никога не е искал да се омъжиш за Холис.
— Не искаше. Но вече не знаеше какво исках аз.
— А ти знаеше ли?
Рени остави чашата върху масата. Посрещна погледа на Джарет, без да отмести очи.
— Да — каза тя. — Аз знаех.
Джарет й повярва. Той стана, наведе се и постави ръце върху масата.
— Значи ти повече не искаш да имаш нищо общо с Холис Банкс, но той не е готов да те остави. А какво стана след смъртта на Джей Мак?
— След изчезването му.
— Добре — каза той. — След изчезването на Джей Мак… Холис показа ли някакви признаци, че се е отказал?
— Никакви. Съвместната ни работа в офиса ставаше все по-неприятна и накрая невъзможна.
— Напусна ли?
Тя тръсна глава.
— Не, не можех да постъпя така. Започнах да си вземам работа за в къщи, след това реших да дойда тук.
— За да се отървеш от Холис Банкс?
— За да намеря баща ми.
Джарет не се съмняваше, че Рени премълчава нещо. Реши да остави това за по-късно.
— Значи в момента Холис ръководи Североизточните железници.
— Да. Бе избран от Съвета на директорите.
— Семейството ти осигурено ли е? Майка ти? Сестрите ти?
— Джей Мак се бе погрижил за нас. — Очите и гласът и бяха уморени. — Нито един от нас няма да изпитва нужда от нищо.
„Освен самия Джон Макензи Уърт“ — си помисли Джарет.