Той побутна с върха на крака си един от столовете и седна до нея на масата.
— Какво има?
— Нищо. — Този път тя погледна към него.
Усмивката на лицето му можеше да бъде описана като обикновена.
— Ти си пил.
Тъй като това не беше въпрос, Джарет не видя причина да отговаря. Той разбърка с лъжица яденето си. След няколко хапки изгореното ястие не му се струваше вече толкова лошо. Даже малко съжаляваше, че не е присъствал на готвенето му. Щеше да има още една история да разказва на Дъфи.
Оглеждайки стаята, Джарет забеляза, че Рени бе прекарала деня в чистене. Чергата на пода пред люлеещия стол бе почистена, подът изметен, полицата над камината избърсана от прах. Забеляза, че столът, на който седеше, не се накланяше вече на една страна. Даже бе изравнила краката на стола! Горната част на печката бе излъскана, а чиниите от мивката измити.
— Виждам, че си си намерила занимание — каза той.
Тя нямаше твърде голям избор. Ако не се занимаваха с нещо, и двамата биха се побъркали. Освен това, когато бе почнала да готви, кухнята скоро стана неузнаваема. Бе разсипала брашно от килера до печката, една пътечка от захар бе образувала на масата. Веднъж обърна тенджера с вряла вода и се поряза, изцапвайки масата с кръв, когато режеше еленовото месо. Почистването се бе превърнало в неотложна необходимост.
Джарет протегна ръка от ъгъла на масата и докосна косата на Рени върху едното й рамо. Тя се дръпна. Пръстите му спряха движението си, но той не отмести ръката си.
— Имаш малко брашно в косата. — Когато видя, че тя се отпуска, той довърши изчеткването на косата й.
Рени дръпна кичурите назад, когато той свърши, и ги прикрили в разхлабен кок на тила си. Медночервени къдрици падаха над челото й. Без да обръща внимание на усмивката на Джарет, тя намаза с масло една питка, като първо отряза изгорялата долна част.
— Лицето ти изглежда по-добре — каза той. Когато го погледна въпросително, той добави: — Подутината е спаднала. Цветът все още не е добър.
Тя се беше огледала в огледалото за бръснене на Джарет и бе открила, че е достатъчно суетна, за да не иска да вижда отражението си още много дни.
— Не е толкова зле — каза тя.
Джарет също мислеше така, но бе изненадан, че тя го казва. Мълчаливо довърши яденето си.
Когато Рени привърши с миенето на чиниите, Джарет бе вече на крака. Обикновената му усмивка бе изчезнала и главата започваше да го боли. Той си помисли дали да не си легне по-рано, но докато гледаше как Рени работи, разбра какво трябваше да прави. Когато тя взе нещо за закърпване, той стана от мястото си до прозореца и отиде към помпата в кухнята.
— По-добре ли шиеш, отколкото готвиш? — попита той, докато наблюдаваше как се опитва да вдене иглата.
— Не — каза тя. — Ни най-малко.
Той не можа да се въздържи и се усмихна. Тя го казваше толкова спокойно.
— По-добре, отколкото пееш?
— По-зле.
— Хубаво е, че строиш мостове тогава.
Тя наведе глава, за да не види, че се бори с усмивката си.
— Това е много хубаво.
Джарет напълни голяма тенджера с вода и я сложи на огнището. Добави и един чайник, пълен с вода, а на печката постави две по-малки тенджери. Стъклата на прозорците скоро се покриха с пара. Докато водата се стопляше, Джарет изчисти дървената вана. Усещаше погледа на Рени върху себе си, но не можеше да я изненада. Всеки път, когато поглеждаше към нея, клепките й се навеждаха към онова, което шиеше.
Джарет започна да носи тенджерите с лявата си ръка и напълни ваната зад жълтата памучна завеса. Когато наля последната кофа студена вода от помпата, Рени беше станала и тръгваше към стълбата.
— Къде мислиш, че отиваш? — попита той.
Тя посочи към ваната.
— Ще почакам горе, докато се къпеш.
— Не съм пропил всичките си пари в Бендърс. Дадох две монети по дванадесет цента, за да се изкъпя в града. И едно пени за сапун. — Той потърка брадичката си. — Освен това се избръснах. Това е за теб.
— За мен? — Рени не можеше да повярва. — Ти направи това за мен?
Искреното й учудване имаше обратно въздействие върху Джарет. От начина, по който реагираше, можеше да си помисли, че никога не бе правил нищо за нея. Той й обърна гръб.
— Ще ти донеса няколко кърпи — каза той троснато.
Държанието му объркваше Рени, но тя не искаше това да засенчи радостта й. Бързо изкачи стълбата до горния етаж и разхвърля целия си багаж във всички посоки, търсейки сапуна солите за баня.
— Какво правиш? — извика той. — Водата ще изстине.
Тя му каза.
— Трябва да са останали при нещата, които оставих при Джоулин. — Рени съблече роклята си, нахлузи нощницата и слезе по стълбата. Джарет го нямаше, на печката се топлеше още вода. Рени се шмугна зад завесата, съблече се и бързо влезе във водата. Беше приятно топла, плискаше се в голите й гърди, а когато навлезе по-дълбоко — и в раменете й. Джарет бе оставил кърпа на облегалката на един от столовете. Рени я взе сгъна я и я постави зад тила си вместо възглавница, затвори очи и се зарече, че ще остане така, докато дойде пролетта.