Выбрать главу

Жълтото перде литна нагоре от повея при отварянето на вратата.

— Тук съм — извика тя на Джарет, за да го предупреди да не нарушава усамотението й.

Той обаче го наруши. Ръката му се плъзна между завесата и стената. Това бяха солите за баня. Когато ги взе, той й подаде лавандуловия сапун.

— Донесох багажа ти от града. Бях забравил, че го оставих при конете.

Тя отсипа от солите във ваната. Кожата й сякаш поемаше аромата им и меката лековита сила на водата. Рени разтърка малко сапун върху гъбата и започна да се мие с бавни мързеливи движения. Тъй като очите й бяха затворени, тя не забеляза, когато главата на Джарет се показа иззад завесата достатъчно дълго, за да добави гореща вода и да пробва с ръка дали не я бе изгорил.

— Стой от другата страна на пердето — каза Рени. Тя погледна към себе си, след като той се бе дръпнал, и бе доволна да установи, че не бе видял нищо друго освен голите й рамене. — Ако си спомняш, предложих да отида на втория етаж, докато ти се къпеш.

— Ако си спомняш, аз пък не ти предложих такова нещо. — „Това бяха чудесни рамене“ — си помисли той.

Рени беше прекалено доволна, за да прави въпрос от това.

— Ще спя тук тази вечер — каза тя.

— Няма да ти бъде удобно.

— Нищо не може да ме убеди в това сега. — Тя вдигна единия си крак и започна да го сапунисва.

От другата страна на пердето Джарет се самоизмъчваше, представяйки си какво правеше тя.

— Имаш ли нужда от помощ?

Бузите й порозовяха. Въпреки че думите му я накараха да се почувства така, сякаш гръбначният й стълб щеше да се разтопи, тя успя да вложи решителност в гласа си.

— Джарет, аз се къпя сама от петгодишна възраст.

— Недосетливост от моя страна.

— Ти си непоправим.

Той нарочно се направи, че не я е чул добре.

— Ненасърчим? Не си права. Само една дума от теб и…

— Непопра… — тя спря. — О, стига. Знаеш много добре какво исках да кажа. И не желая да говоря с теб повече. Отнема ми твърде много енергия.

В същия момент завесата бе дръпната.

— Мога да дойда по-близо — каза Джарет. — Няма да се налага да викаш.

Тя хвърли кърпата си по него.

— Направи си кафе и го изпий чисто! Трябва да изтрезнееш.

Джарет взе кърпата от лицето си и я хвърли обратно.

Рени почти се остави да бъде излъгана и да се надигне от водата, за да хване кърпата. В последния момент усети номера му и остана на мястото си. Закани му се с пръст.

— Стига вече глупави шеги!

Без да се смути, Джарет вдигна кърпата от пода, сложи я в ръцете й и дръпна завесата, отивайки да прави кафе.

Рени изцяло се потопи под водата, накисвайки косата си. Насапуниса я и разтърка пяната. Едва когато имаше нужда от изплакване, тя отново започна да моли Джарет.

— Пия кафе — отговори й той.

— Не бъди ужасен! Само ми донеси тенджера топла вода. Няма нужда да бъде гореща. — Тя бързо добави: — Но не и ледено студена.

— Вие сте много специална.

— Моля те!

— Харесвам тази дума. — Той остави чашата си и взе тенджерата с вода от печката. Потопи пръст, за да е сигурен не бе твърде гореща, нито прекалено студена. Този път, влизайки в оазиса на Рени, Джарет дръпна изцяло завесите настрана. Тя се скри по-надолу под водата, с колене под брадичката. Тъмночервената й коса бе събрана на пенеста корона над главата й, малките мехурчета бяха като диаманти на корона. Джарет коленичи до ваната и вдигна нагоре тенджерата.

Тя го погледна с подозрение.

— Водата не е студена, нали?

— Имах желание да го направя — каза той. — Но не, не е студена.

Рени започна да търка лицето си в очакване на топла водопад. Вместо това той наклони едва тенджерата, така че тънка струя потече върху лицето й. Пяната бавно се свличаше по челото й, по затворените й клепачи и бузите. Короната от коса постепенно се разпадна. Тя се отпусна и вдигна нагоре към тънката струя.

Джарет леко я докосваше, насочвайки ручейчетата, които се стичаха по слепоочията и бузите й. Възглавничките на пръстите му нежно търкаха посинялото място около челюстта й.

Палецът му едва се допря до огънатите краищата на миглите й. Той прокара пръсти през мократа й копринена коса, и след това я разстла на рамото й. Тъмните краища на червено кестенявите кичури се разтвориха във водата и полепнаха по извивката на гърдите й.