— Пак си ходил в „Бендърс“ — каза тя. Не харесваше, че гласът й бе леко обвиняващ. Той имаше право да ходи където си иска и когато си иска. — Съжалявам. Не желаех да прозвучи така.
— Да, ходих.
— Имаш право — каза след малко тя. — Така исках да прозвучи.
— Това си е моя работа.
Все още добре завита, Рени се обърна на една страна към него. Можеше да протегне ръка и пак да не го докосне, но изглежда, сега ги разделяше нещо повече от физическо разстояние.
— Да, зная, но се безпокоя.
— За мен? — попита той. — Или за себе си?
Рени нямаше да позволи да бъде объркана.
— И за двамата — каза тя. — Но главно за тебе.
Гласът му стана рязък:
— Какво мислиш, че правих? Че отново съм пил? Не съм.
— Не — каза тя. Нещо твърде болезнено заседна в гърло то й. Трудно й бе да говори. — Не, не мисля. Бил си при Джоулин.
Джарет не отговори веднага. Бе се взрял пред себе си в тъмнината и се чудеше какво да отговори. Знаеше какво мисли тя, а той знаеше истината. Двете не бяха едно и също нещо. Най-после попита:
— Как би могла да знаеш?
Рени притвори за малко очи:
— Усещам мириса й върху тебе.
— Разбирам.
— Тя обожава сапуните с аромат на роза.
— Вярно е.
Рени подви ръка под края на възглавницата си. Юмрукът й бе свит, както и всичко в нея:
— Тогава ти не отричаш това.
Не би трябвало да боли толкова много. Не биваше да се чувства предадена. Нямаше да промени нищо, ако си казва това. Чувството оставаше.
— Ще ме заведеш ли утре до пролома?
— Не съм решил.
Рени се чудеше дали това наистина е вярно, или той просто ме искаше да започне отново разговор за това.
— Кога ще решиш? — попита тя.
— Когато реша.
Това не бе задоволителен отговор. Рени сгъна възглавницата под главата и примижа, като задържаше изгарящите сълзи, които, изглежда, извираха от нищото. Заговори задъхано:
— Когато по рано ме целуваше… Исках да… исках… харесваше ми, като ме целуваше.
— Не искам да говорим за това. Спи.
— Не, още не. Ти излезе с някого. А аз бях тук сама, сама с мислите си. Опитах се да се занимавам с нещо, опитах се да не мисля, а после се качих тук, лежах и мислех. Но не можех нито да заспя, нито да мисля.
Джарет раздразнено каза:
— Какво искаш да ми кажеш?
Тонът му й причини остра болка, но Рени продължи едва чуто:
— Искам да бях ти позволила да направиш нещо повече с мене.
— Замълчи, Рени.
— Искам да не бях те спирала.
Ръката на Джарет пропълзя в тъмнината и безпогрешно намери китката й. Рязко я дръпна през разделящото ги пространство и улови другата й ръка. Държеше ръцете й здраво от двете страни на лицето й.
Това стана толкова бързо, че тя не успя да се изненада. Гледаше към него, търсеше засенчения му профил. Чувстваше сърдитата напрегнатост в силата на хватката му и в силния крак, легнал диагонално върху нейните. Суровият му и съскащ глас бе продължение на същата напрегнатост. Тя потрепери от грубостта в него.
— Какво, по дяволите, искаш от мен, Рени? — попита той. — Наивна ли си или злобна? Или не можеш да мислиш — той притисна слабините си в бедрото й и я накара да почувства твърдостта му, израз на грубо желание и възбуда. — Не ми говори за това колко си желала да се случи, ако не искаш това сега. Искаш ли, Рени? Толкова ли искаш?
— Не — каза първо тя. След това добави: — Не зная.
Той изруга тихо и леко разтърси ръцете й:
— Защо започваш това? Върнах се тази нощ и наистина исках да се престориш, че спиш. Защо, по дяволите, не ми направи тази услуга?
— Аз само мислех да…
Джарет й позволи да се отдръпне и седна. Затвори очи и ги разтри с пръсти.
— Какво си мислеше? — каза той заядливо. — Искаше да ме накараш да те заведа до пролома.
Сега и Рени седна.
— Вземи си ги назад.
— Какво да си взема назад?
— Не съм проститутка — каза тя. — Вземи си думите назад.
Той поклати глава:
— Бил съм с практикуващи проститутки, които нямат твоята опитност.
Жестокостта на изявлението прекъсна дъха на Рени= Гърдите я заболяха, гърлото я сви. Отдръпна се толкова далече от него, колкото бе възможно. Когато бе способна да говори, гласът й като че ли щеше да се пречупи.
— Променил си се — каза тя безизразно. Това не бе обвинение, а просто констатиране на факт. — Няма нужда от уиски, за да ти се изкривят представите. Пълен си със злоба и гняв, и е явна подлост да не можеш да виждаш истината дори когато си трезвен. Ако не мога да те накарам да ме заведеш до пролома заради истинските причини, не бих желала помощта ти заради измислени.
Дълга тишина последва думите й. Джарет легна отново в пухените завивки и се обърна към стената.