— Никога не зная кое е истинско при теб и кое не. — Това бе единственото признание, което бе склонен да направи. Лягай да спиш, Рени.
Сънят не беше дълъг. Джарет я събуди призори. В краката й лежеше завивката, навсякъде бяха натрупани опакованите им денкове. Ръцете му се подпираха от двете страни на скосения таван. Той погледна надолу към нея, докато тя се протягаше сънливо и отмяташе кичури коса от лицето си. Тя му се усмихна.
Рядко се усмихваше така красиво с изражение на нескрито удоволствие на лицето. Той осъзна, че то не означава нищо, че тя едва ли е будна, но не можеше да позволи да види същата уязвимост в него. Погледна я студено:
— Ако искаш да отидеш до пролома, да си готова до тридесет минути.
Рени го видя да се обръща и слиза по стълбата. Не знаеше, че усмивката й се стопява, също както не съзнаваше, че преди малко тази усмивка бе щастлива и доброжелателна. Тя гледаше към мястото, където изчезна Джарет, и се опита да си представи трудното пътуване с човек, който я мразеше повече от всичко на света.
Джарет бе оседлал конете им и натоварил с припаси третия кон, когато Рени се присъедини към него. Под редингота си тя носеше дрехите, които той бе приготвил за нея. Почувства как той я изгледа отгоре до долу, съставяйки си своя собствена преценка.
— Стават ли ти дрехите? — попита той. — Панталоните? Ризата?
Тя кимна:
— Тези дрехи са на Джоулин.
— Бяха — каза той, подчертавайки миналото време.
— Тя ли ти ги даде?
— Продаде ми ги. — В гласа му нямаше злоба.
— Удобни са.
Той й подаде юздите на Албион и задържа погледа й за малко.
— Но ти не се чувстваш удобно?
Погледът й се отклони от неговия. Тя се качи на коня без помощ.
— Не напълно — каза тя. — Не съм свикнала да…
— Да носиш дрехи на проститутка?
Рени разбра тогава, че Джарет, по каквито и да е причини, искаше да се скара с нея, но нямаше да позволи да бъде предизвикана. Ако той искаше да се откаже от уговорката им да я заведе до пролома, тогава трябваше да го направи сам. Тя нямаше да му даде повод.
Когато той беше готов, Рени предпочете да го следва, а не да язди редом с него. Джарет с нищо не показа, че иска това да бъде другояче.
Още в началото Рени откри, че Джарет няма да прави отстъпки заради неопитността или пола й. Той променяше темпото и избираше време за почивки според нуждите на конете. Очакваше от Рени да язди часове наред и след това да е полезна, когато дойде време да се прави лагер. По пътя й отделяше същото внимание и уважение, колкото на провизиите върху товарния кон. Не би могъл по-ясно да демонстрира, че тя е само допълнителен товар. В лагера, разпореждаше без много думи. Тя беше още един чифт ръце и крака, за които трябваше да се грижи.
Не я караше да готви.
Нощем разделяха палатката, но не и завивките. Никога не се събуждаха скарани, нито пък разменяха погледи. Рядко говореха. Рени осъзна, че през тези три дни път Джарет и тя бяха разменили няколко десетки думи. Вече не познаваше собствения си глас, но привикна на съскащите отсечени заповеди на Джарет.
Местността беше неравна. Равните места водеха към много стръмни спускания и изкачвания. На Рени й се струваше, че е постоянно наклонена напред или назад на седлото. Стелещите се хвойнови храсти прикриваха неумолимата белота и скалите, а всичко наоколо бе покрито с безкрайни гори. Снегът очертаваше тънките клонки на трепетликата. Планинските потоци течаха стремително, понякога под тънък слой лед, така че водата изглеждаше като под стъкло. Топящите се връхчета на ледените висулки ловяха цветовете на дъгата. Въздухът бе свеж, снегът заледен и скърцащ.
През повечето време дивечът се държеше на разстояние. Зайците се разбягваха, птиците излитаха високо, а елените се притаяваха в присъствието на пътниците. Рени чувстваше повече живот нощем. Освен шума на огъня и спокойното дишане на Джарет тя чуваше всички шумове на природата. Боровете глухо се удряха в земята като хищници и жертви участващи в танц на живот и смърт. Скалистите склонове се раздвижваха, когато животните търсеха безопасност по-високо. Ромонът на ледената вода сменяше ритъма си, когато преследваните пресичаха пътя й.
Рени откри, че спи неочаквано леко.
На разсъмване на четвъртия ден от пътуването Рени се събуди първа. Измъкна се от завивките и напусна палатката без да вдига Джарет. Небето бе сиво и лагерът бе захлупен от облаци. Слънцето по-скоро бе светло петно. Едва ли бе толкова силно, че да разсее планинската мъгла. Рени знаеше, че независимо от това те трябваше да пътуват.
След като се изми в потока и се погрижи за себе си, тя се залови с конете. Едва бе запалила огъня, когато Джарет изпълзя от палатката. Хвърли поглед към небето, след това към нея, след което сърдито погледна цялата природа. Рени помисли, че сърдитият поглед е приветствие. Когато той се обърна с гръб към потока, тя просто кимна с глава в знак на печален отговор.