— Истина е, Рени, че не бих могъл да зная дали това е възможно, докато не опитам и не успея. Това, което зная, е, че е опасно. Искаш ли да рискуваме живота си? Погледни към планината, преди да отговориш: виж докъде са стигнали скалите и снегът, които не са се задържали на това късче Земя.
Рени не погледна. Знаеше какво ще види долу и знаеше какво е зад нея.
— Искам да се опитаме да минем отгоре, но не те моля за това. Ако желаеш да заобиколим, аз ще разбера и ще те последвам.
— Така че оставяш на мен да реша.
Тя кимна.
Той се обърна към нея и за пръв път от четири дни я докосна, като повдигна с ръце брадичката й. Тя не трепна, стоеше упорито, със зачервени страни, докато той се вглеждаше внимателно в нея, за да разбере силата на нейната решителност.
— Ако посмееш дори и да се спънеш, ще ти стъжня живота.
Тя се усмихна лъчезарно и топло, но Джарет не видя. Беше се обърнал и отдалечил, вече взел решението си.
Рени му помогна да свали част от товара на коня и да разпредели провизиите за Албион и Зили. Когато направиха това, те поработиха заедно, за да възстановят основата на лавината, така че те и конете да стъпват по-добре. Отъпкаха снега, където бе рохкав, и където бе възможно, отместваха камъните. Придвижването бе бавно. Скали, които на пръв поглед изглеждаха, че се държат здраво, едва се крепяха на слой дребни камъчета. Когато се придвижваха, плъзгайки се като сачмени лагери, скалите на свой ред също се движеха. Рени прехапваше устни винаги щом чуеше някакъв звук или когато усетеше, че земята под нея пропада. В противен случай можеше да извика.
Когато Джарет и Рени достигнаха върха, видяха, че останките от лавината се простираха на петдесетина метра пред тях. Тя се спускаше постепенно към линията и те се намираха на най-стръмната точка на устието. Рени изчака на върха, докато Джарет се качваше и слизаше, за да доведе конете. Гледаше ги ласкаво и ги успокояваше, когато се подплашваха в началото на изкачването. Рени не се съмняваше, че той ще ги накара да се движат, доста често бе ставала свидетел на успехите му с наперения товарен кон, за да не бъде сигурна в резултата. С малко тъга осъзна, че понякога той използваше, подобна техника и с нея.
— Може би имам повече чувствата на кон, отколкото здрав разум — си каза тихо тя, докато Джарет изкачваше хребета.
Той погледна към нея и за момент на лицето му се върна старата лека усмивка.
— Не се надценявай — каза сухо той.
Рени знаеше, че въздухът не бе и с градус по-топъл от преди секунда. Само имаше това чувство. Без повече думи, скривайки усмивката си, тя внимателно започна да избира пътя си през скалите и леда.
Едва когато достигнаха безопасно другата страна, Рени разбра грандиозността на постижението им. Като гледаше, назад към преодоляното препятствие, тя видя неустойчивото равновесие на лежащите една над друга скали. Снега и ледът, които ги бяха слепили, се топяха много по-бързо, отколкото бе забелязала Рени, докато преминаваха над тях. Без видима причина цял блок от блестящи скала и сняг се плъзна по планинския склон. Първо прогърмя, след това ехото повтори мрачно грохота до затихването му далече надолу по склона.
Джарет пришпорваше конете, но вниманието му беше насочено към Рени:
— Прилоша ли ти?
Рени преглътна трудно и отстъпи тревожно по ръба. Кракът й срещна крепежа на релсата зад себе си и тя седна върху трасето.
— Добре, че не се спънах — каза недоволно тя, като повдигна към Джарет леко смутени очи.
Той прехвърли поводите в дясната си ръка, а лявата протегна към Рени. Изправи я на крака. За малко телата им се докоснаха, след което я пусна. И двамата имаха еднакво чувство за близост, но само Джарет знаеше точно колко близо бе до това да я целуне.
Рени се изтупа и оправи шала на врата си. Възстановила се, тя взе юздите на Албион от Джарет и поведе кобилата по трасето. След като тръгнаха, бе по-лесно да се престори, че не трепери толкова силно, както си помисли отначало. Нямаше други препятствия по трасето. По пладне Джарет и Рени достигнаха началото на пролома, известен като Джъглър Джъмп, което надминаваше очакванията на Джарет. Докато трасето следваше плътно извивката на планината и взривовете бяха разширили площадката, самият пролом се простираше далеч зад планината.
Рени и Джарет отстъпиха няколко крачки от пропастта. На стотина метра под тях лежаха преобърнатите останки на №412.
— Виждам четири пътнически вагона и един товарен — каза Джарет.
Снегът отдавна покриваше повредените вагони, и дърветата, които се бяха свлекли от планината, също ги скриваха от поглед.