Дишането му бе слабо, но равномерно и Рени лесно напипа пулса му. Тя го разтърси леко няколко пъти, като го викаше по име. Когато той не отговори, свали ръкавиците си и шапката му. Пръстите й се забиха в косата му и внимателно започнаха да опипват главата му за подутини и рани. Почувства подутина, колкото гъше яйце, точно зад дясното му ухо. Кръвта не я безпокоеше, но размерът на отока я тревожеше. В момента би дала всичко, за да притежава малко от медицинските познания на сестра си Меги. Това, че е инженер, я караше да се чувства като риба на сухо навсякъде освен в Уърт Билдинг — а по-късно дори и там.
Останките от катастрофата, които се опитваха да достигнат, бяха още доста далеч от мястото, където се намираха, макар че сега пътят в по-голямата си част бе равен, Рени знаеше, че нито може да повдигне Джарет, нито да го остави да лежи тук. Помисли си да направи лагер точно тук, но личният вагон на Джей Мак й изглеждаше по-добра алтернатива.
След като се увери, че Джарет няма други видими наранявания, Рени внимателно го обви с едно одеяло после го покри с други. Запали бързо огън, който да пропъди, макар и не напълно, студа. Завърза Зили и товарния кон и се качи на Албион. Кобилата бързо стигна до мястото на катастрофата.
Рени знаеше, че няма да намери баща си в неговия вагон, така че не се спря, за да събере сили, преди да влезе. Не бе подготвена нито за внезапно обзелото я вълнение, нито за странната обстановка. С мъка можеше да си поеме въздух.
Хвана се за вратата, за да запази равновесие. Фургонът бе доста наклонен и няколко здрави бора го задържаха да не се преобърне. Всичко във фургона, което не бе закрепено се бе прекатурило на една страна. Нещата, които бяха закрепени, като леглото и масата за хранене, бяха достатъчно наклонени за да объркат ориентацията й. Рени усети, че накланя глава в усилието си да намали чувството си на замаяност.
Не можеше да направи нищо, за да подтисне обзелото я вълнение. Това място бе на баща й и тя не можеше да си го представи без него. Изглеждаше, че то не може да съществува отделно от Джей Мак. Дори фургонът да беше в напълно хоризонтално положение, пак би й прилошало от объркването.
Сълзи замъглиха погледа й за момент и когато вдигна ръка за да ги изтрие, залитна леко върху неравния под. Запази равновесие, като се хвана за вратата, а с другата — за добре закрепена маса в ъгъла. Преминаването по дължината на вагона беше като придвижване по кораб, наклонен откъм подветрената страна.
Отоплителната печка модел Франклин бе целта на нейното придвижване. Печката бе разположена под същия странен ъгъл както всичко останало, но когато провери пантите и шевовете й, всичко изглеждаше наред. Кюнецът бе изправен и Рени не виждаше причина да не я използва. Тя щеше да осигури на Джарет най-топлата нощ, откакто напуснаха Икоу Фолс.
Сега трябваше да го донесе тук.
Нещата, от които имаше нужда, бяха в товарния вагон. Тъй като той бе обърнат на една страна, тя трябваше да се промъкне през счупения страничен прозорец и да скочи вътре. Избърса снега от шкафа с инструменти и намери брадва, чук, гвоздеи и въже. Това бяха инструментите, от които се нуждаеше веднага. Извади също щанга и четири ключа с различен размер на рамената и различна дължина. Усилията й да отвори някоя от вратите отвътре бяха напразни. Снегът блокираше и двата изхода, а пантите бяха отвън. След като хвърли всички инструменти, които й бяха нужни, през прозореца, Рени издърпа пейката от склада под него, стъпи отгоре и се промъкна през отвора.
Навън тя се зае да почисти една от вратите от сняг и лед. Рени използва чука, за да избута щифтовете на пантите, които извади напълно, след което махна дръжката на вратата. Заби гвоздеи в горния ръб на вратата, така че половината им да остане навън, и завърза за тях здраво краищата на въжето. Дръпна другия край на въжето и с малко усилие вратата се плъзна по снега.
— Става за шейна и носилка — каза си тя. Рени окачи въжето около гривната на седлото, като го остави достатъчно дълго, за да не може вратата да нарани глезените на Албион я се качи на коня и го подкара, като го направляваше с крака, а с ръцете си управляваше въжето на шейната. След много проби и грешки Рени можеше да предотврати твърде голямото приплъзване на вратата встрани.
По нейна преценка всичко това не й бе отнело повече от тридесет минути. Джарет все още бе в безсъзнание. Рени докосна челото му с опакото на ръката си, а след това гърдите му. Тялото му беше малко по-студено отпреди и това подсили най-лошите й опасения.
Рени използва одеялата, за да повдигне и преобърне Джарет в шейната. Тя го завърза с въжетата от провизиите им. Като разгледа резултата от своя труд, се учуди от факта, че така омотан, той прилича на Гъливер.