— Почакай, докато се събудиш във фургона. Първото, което ще ти дойде на ум е, че си в някакво дяволско подобие на Лилипутия.
Тя въздъхна, тъй като той не й отговори.
— Добре, Зили — каза тя, като развърза кобилата, — сега е твой ред да теглиш. — Държеше здраво главата на Зили за ремъка до челюстта й и я гледаше строго. Зили не помръдна.
Това не беше начинът, който Джарет използваше, за да успокоява капризната кобила, но той успя.
— Важното е, че се разбрахме — каза тя.
Пренасянето на Джарет до фургона не бе най-трудната част от задачата, с която се бе заела Рени. Трябваше да го вкара вътре. Рени прецени още колко часа остават до здрачаване и реши, че няма време да пали нов огън. Провери дали Джарет е завит и на завет, събра инструментите си и отново отиде до товарния вагон.
След като разгледа колелата на вагона, до които имаше достъп, избра това, което беше най-малко повредено от катастрофата. Жлебът за релсите бе все още равномерно заоблен, а не сплеснат, както би могъл да бъде. Ако машинистът е бил предупреден за това, което е щяло да се случи той би могъл да се опита да използва ръчните спирачки. По-силна ръка би довела до сплескване на колелата, но нямаше да измени съдбата на пътниците. Сега гладкият жлеб на колелото щеше да й помогне да спаси живота на Джарет.
Изпълнението на задачата изискваше повече груба сила отколкото хитрост. Това, което Рени не можа да напрани с железните ключове с дълги рамена, най-накрая постигна с щангата. Когато колелото беше извадено, тя го претърколи до фургона.
Бе й твърде трудно да работи с дебелото си палто, а и беше твърде разгорещена от усилията. Рени го съблече и уви с него Джарет. Стъпи на наклонената платформа в единия край на фургона и заби клин в стената точно над врата на възможно най-голямата височина, до която можеше да стигне. Колелото бе тежко, но не толкова трудно за вдигане колкото би бил Джарет. Все пак Рени знаеше, че би могла да направи един, вероятно два опита, да надене централния отвор на клина. Сигурно след това не би имала сили да повдигне колелото. Мисълта за това колко трудно вдяваше игла не я правеше по-уверена.
Тя повдигна металното колело с пъхнати в ръкавици ръце, подпря го на парапета на платформата за момент, след това го вдигна над главата си. Усети клинът да влиза в отвора, след това почувства, че колелото се изплъзва. Мина й през ум, че никога не е била много ловка и при закачането на картини. Връвчиците им, изглежда, никога не се закачаха за гвоздея. Проклятията понякога помагаха.
Рени направи още един отчаян опит, като ругаеше грубо и цветисто. Този път клинът задържа колелото. Сега трябваше да намери гайка, която да предотврати измъкването на колелото от клина при въртене. Нямаше такава, която да стана точно за целта, но Рени импровизира, като използва гайка, малко по-широка от клина, и я затегна с малки парчета дърво, които действаха като клинове. Тя завъртя пробно колелото. То се крепеше здраво на мястото си.
Система от две макари би била по-добра, помисли си тя, но и една щеше да й свърши работа. Рени обви Джарет в одеяла и въже, след това прекара въжето над жлеба на колелото и завърза края му за седлото на Зили. Отвори вратата на вагона, така че да бъде лесно да вмъкне Джарет вътре, щом Зили тръгне напред. Проблемът бе да накара Зили да тръгне, докато тя прикрепя Джарет.
Рени реши проблема, като хвърли няколко камъчета по Зили. Джарет бе повлечен към вагона веднага щом кобилата тръгна несигурно напред. Рени подкрепяше Джарет и насърчаваше Зили да върви. Джарет се удари в железните стъпала на платформата. Рени пазеше главата му. Колелото над главата й изскърца, когато Джарет бе повдигнат над земята. Зили, продължаваше да върви. Джарет бе подхвърлен по-високо и сега Рени можеше да постави ръцете си под него, като люлееше безчувственото му тяло. Тя подкани отново кобилата и сега Джарет достигна височината на кръста й. Рени го насочи към отворената врата и дръпна опънатото въже, за да върне Зили назад.
Изминаха няколко минути ту в молби, ту в проклятия към коня, докато Джарет бе спуснат на пода на вагона. Когато той бе вече долу, тя преряза въжето.
Рени го беше прибрала, но не и стоплила. Щом завърза Зили, веднага насече дърва и запали огън. Вагонът започна да се затопля, след като закова двете счупени стъкла с дъски от товарния вагон. Рени дори не си и помисли да занесе Джарет до леглото. Тя донесе леглото до него, като му постла по посока на наклона на пода, така че той да не може да се обърне и нарани. След като развърза въжетата, с които го бе завързала, Рени внимателно преобърна Джарет на дюшека.