— Почти напълно сигурен съм — отговори доктор Мастърсън, помисли малко и добави: — Първото име на пациента е Франк.
После той ми подаде папката и ние с Марино я прегледахме набързо.
Франк Итън Еймс, или Франк И. — следователно Франки. Напуснал „Валхала“ в края на юли 1979. Малко по-късно, както гласеше написаната от Мастърсън забележка по онова време, избягал от дома си в Мериленд.
— Откъде знаете, че е избягал от къщи? — попита Марино и погледна психиатъра. — Откъде знаете какво е станало с него, след като е напуснал клиниката ви?
— Баща му ми се обади. Беше доста притеснен — каза докторът.
— И после?
— Страхувам се, че нито аз, нито който и да било друг можехме да направим нещо по въпроса. Франк беше пълнолетен, лейтенант.
— Спомняте ли си някой да го е наричал Франки?
Той поклати глава.
— А Джим Барнс? Той ли беше терапевтът на Франки? — попитах.
— Да — неохотно отговори Мастърсън.
— Франк Еймс имал ли е проблеми с Джим Барнс?
Мастърсън се поколеба.
— Така казват.
— От какво естество?
— Твърдят, че от сексуално, доктор Скарпета. За бога, опитвам се да ви помогна. Надявам се, че оценявате това.
— Хей — намеси се Марино. — Оценяваме го. Искам да кажа — нямаме намерение да предоставим информация на пресата.
— Значи Франк е познавал Ал Хънт — казах.
Доктор Мастърсън отново се поколеба. Лицето му беше напрегнато.
— Да. Ал беше този, който повдигна обвинението.
— Бинго — възкликна Марино.
— Какво точно означава това, че Ал е повдигнал обвинението? — попитах.
— Имам предвид, че той се оплака на един от служителите ни. — В гласа на доктора прозвуча оправдание. — Спомена за случая и пред мен по време на един от сеансите ни. Разпитахме Франк, но той отказа да каже каквото и да било. Беше много раздразнителен и дръпнат младеж. Не можехме да предприемем никакви действия, като се базираме само на думите на Ал. Без потвърждение от Франк обвиненията бяха само слухове.
Марино и аз замълчахме.
— Съжалявам — каза психиатърът изнервено. — Не мога да ви помогна да откриете Франк. Не знам нищо повече. Последният път, когато се чух с баща му, трябва да е бил преди седем-осем години.
— Защо проведохте този последен разговор? — поинтересувах се.
— Господин Еймс ми се обади.
— По каква причина?
— Чудеше се дали не съм се чувал с Франк.
— А бяхте ли се чували? — запита Марино.
— Не — отговори докторът. — Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но никога не съм говорил с Франк по телефона.
— Защо господин Еймс искаше да знае дали сте говорили с Франк? — зададох критичния въпрос.
— Искаше да го открие. Надяваше се, че аз може да знам къде се намира. Защото майка му беше починала. Искам да кажа — майката на Франк.
— Къде е починала и как е станало? — попитах.
— Във Фрийпорт, Мейн. Не съм съвсем наясно с обстоятелствата.
— Естествена смърт?
— Не — отговори докторът, без да ни погледне. — Сигурен съм, че не беше от естествена смърт.
Не ни отне много време да разберем. Марино се обади в полицията във Фрийпорт. Според техните данни в късния следобед на петнайсети януари 1983 госпожа Уилма Еймс била пребита до смърт от „крадец“, който явно се намирал в къщата й, когато тя се прибрала от пазар. Била четиридесет и две годишна, когато умряла. Дребна жена със сини очи и изрусена коса. Престъплението останало неразкрито.
Не изпитвах никакви съмнения относно това кой е бил така нареченият „крадец“. Марино също. Той каза:
— Значи Хънт може наистина да е бил ясновидец, а? Знаел е, че Франки ще очисти майка си. Това се е случило доста време след като двамата идиоти са били заедно в лудницата.
Седяхме и лениво наблюдавахме как Сами се върти около хранилката. След като Марино ме докара от болницата и ме остави пред къщи, аз го поканих на кафе.
— Сигурен ли си, че Франки не е работил в автомивката на Хънт някога през последните години? — попитах.
— Не си спомням в документите им да имаше Франки или Франк Еймс — отговори той.
— Може да си е сменил името — предположих.
— Вероятно го е направил, ако е очистил майка си. Усетил е, че ченгетата ще тръгнат да го търсят. — Марино взе кафето си. — Проблемът е, че нямаме свястно описание на смахнатия, а места като „Мастъруош“ са като една проклета въртяща се врата. Разни типове влизат и излизат през цялото време. Работят там няколко дни, седмица или месец. Имаш ли идея колко бели мъже са високи, слаби и мургави?