Уесли се върна с две пластмасови чаши кафе, една за Марино и другата за мен. Той винаги помнеше, че пия черно кафе и имам нужда от пепелник наоколо.
Марино вдигна тънкия куп листа с копията от полицейските доклади от скута си и започна да ги преглежда.
— Като начало — каза той — има само три. Три доклада, от които имаме копия. Първият е от единайсети март, понеделник, девет и половина сутринта. Берил Мадисън набрала 911 предишната нощ и поискала в къщата й да отиде полицай, за да запише нейното оплакване. На обаждането не било обърнато особено внимание, защото улицата се намирала в спокоен квартал. Униформеният полицай отишъл там на следващата сутрин. Джим Рийд, работи в полицията от пет години.
Марино ме погледна. Поклатих глава отрицателно. Не познавах Рийд. Марино започна да чете доклада.
— Рийд съобщил, че оплакващата се, Берил Мадисън, била твърде раздразнена и казала, че я заплашвали по телефона в осем и половина предишната вечер — неделя. По време на обаждането глас, който тя идентифицирала като мъжки, и вероятно на бял мъж, казал следното: „Сигурен съм, че ти липсвам, Берил. Но аз винаги те наблюдавам, макар ти да не ме виждаш. Аз обаче те виждам. Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш“. Също така казал, че я наблюдавал как си купува вестник пред магазина рано същата сутрин. Описал как е била облечена — в червен анцуг и без сутиен. Тя потвърдила, че наистина е отишла до магазина на улица „Роузмаунт“ точно в десет в неделя сутрин и е носила точно тези дрехи. Паркирала пред магазина и купила „Вашингтон Поуст“ от машината за вестници, не влязла в магазина и не забелязала никого наоколо. Била притеснена от факта, че обадилият се знаел тези подробности и сигурно я следял. Когато полицаят я попитал дали е усетила, че някой я следи, тя отговорила отрицателно.
Марино обърна на втората страница, поверителната част на доклада, и продължи:
— „Рийд докладва, че госпожица Мадисън не желаела да предаде подробно разговора и заплахата на телефониращия. Когато офицерът я разпитал надълго, тя казала, че разговорът станал неприличен и мъжът й разказал как си я представя гола и че това го карало да иска да я убие. В този момент тя затворила телефона“.
Марино остави копията на края на бюрото на Уесли.
— Какъв съвет й е дал Рийд? — запитах.
— Обичайното — отговори Марино. — Да започне да си води дневник, да записва датите, когато й се обаждат, времето и какъв е бил разговорът. Посъветвал я да заключва вратите и прозорците си, да инсталира алармена система. Ако забележи непозната кола, да запише номера и да се обади в полицията.
Спомних си какво ми разказа Марк за обеда си с Берил миналия февруари.
— Казала ли е дали заплахата, докладвана на единайсети март е първата, която е получила?
Уесли се протегна към доклада и отговори:
— Очевидно не. — Той прехвърли страницата. — Рийд споменава изявлението й, че заканителните обаждания са започнали около началото на годината, но тя не уведомила полицията преди този случай. Изглежда, предишните обаждания са били нередовни и не така специфични като това в неделя вечер, на десети март.
— Сигурна ли е била, че и предишните обаждания са от същия човек? — попитах Марино.
— Казала е на Рийд, че гласът звучал по същия начин — отговори той. — Описала го е като бял мъж, с добра артикулация и мек говор. Гласът бил на непознат човек, или поне така тя твърдяла.
Марино взе втория доклад в ръка и продължи:
— „Берил позвънила на номера на пейджъра на полицай Рийд във вторник вечер, в седем и осемнадесет. Казала му, че се налага да го види. Той пристигнал в къщата й след около час, малко след осем. Според доклада му тя пак била доста разстроена. Казала, че отново получила заплашително обаждане точно преди да набере номера на Рийд. Гласът бил същият, който се обаждал и преди, твърдяла тя. Заканите били подобни на тези от разговора на десети март“. — Марино започна да чете доклада дословно: — „Знам, че ти липсвам, Берил. Скоро ще дойда за теб. Знам къде живееш, знам всичко за теб. Можеш да избягаш, но не можеш да се скриеш“. „Продължил да й обяснява, че знае за новата й черна хонда и че той е счупил антената й предишната нощ, когато колата е била паркирана на улицата. Тъжителката потвърдила, че предишната нощ е паркирала колата си на улицата, а когато във вторник сутринта излязла, забелязала счупената антена. Все още се крепяла на колата, но била прегъната и прекалено повредена, за да работи. Полицаят излязъл да разгледа колата и видял, че антената наистина е в описаното от Берил състояние“.