— Имате ли идея кой уби брат ви? — попитах направо, защото отчаяно исках да сменя темата.
Стърлинг Харпър остана загледана в огъня и не ми отговори.
— А знаете ли нещо за Берил? — настоях аз.
— Знаех, че я тормозеха месеци, преди това да се случи.
— Месеци преди да я убият? — попитах.
— Ние с Берил бяхме много близки.
— И сте знаели, че някой я тормози?
— Да, и я заплашва.
— Тя ли ви каза, че са я заплашвали?
— Разбира се — отговори мис Харпър.
Марино беше проверявал телефонните сметки на Берил. В тях не фигурираха разговори с Уилямсбърг — нито един. Нито пък открихме писма до Берил, написани от госпожица Харпър или брат й.
— Поддържахте ли контакт с нея? — попитах.
— Много близък контакт — отговори тя. — Поне доколкото беше възможно. Имахме затруднения заради книгата, която пишеше, и нарушаването на договора с брат ми. Нещата станаха грозни. Кери побесня.
— Откъде разбра брат ви за книгата на Берил? Тя ли му каза какво пише?
— Адвокатът й свърши работата.
— Спаракино?
— Не знам подробности за разговора му с Кери — започна тя с мрачно лице. — Но брат ми бе уведомен за книгата на Берил. Знаеше предостатъчно, за да се ядоса. Адвокатът тайно утежняваше положението. Ходеше при Берил и Кери поотделно, действаше като че ли в интерес само на единия от тях в зависимост от това с кого говори в момента.
— Знаете ли нещо за съдбата на книгата й? — запитах внимателно. — Дали е у Спаракино? Дали я подготвят за публикуване?
— Преди няколко дни той се обади на Кери. Подочух части от разговора им — достатъчно, за да разбера, че ръкописът е изчезнал. Споменаха вашия офис. Чух Кери да казва нещо за съдебния лекар. Предполагам, ставало е дума за вас. Точно в този момент Кери побесня. Реших, че Спаракино се е опитвал да разбере дали има някаква възможност ръкописът да е у брат ми.
— Възможно ли е? — поисках да знам.
— Берил никога не би го дала на Кери — емоционално отговори тя. — За нея нямаше да е разумно да му предаде работата си. Той беше категорично против това, което тя правеше.
Замълчахме за момент. После попитах:
— Госпожице Харпър, от какво толкова се страхуваше брат ви?
— От живота.
Почаках, като я наблюдавах внимателно. Тя отново гледаше към огъня.
— Колкото повече се страхуваше, толкова повече се отдалечаваше от него — произнесе тя със странен глас. — Отшелничеството се отразява по особен начин на мисленето. Преобръща го, завърта мислите и идеите и те започват да подскачат като луди. Смятам, че Берил беше единственият човек, когото брат ми някога е обичал. Ужасно държеше на нея. Изпитваше непреодолима нужда да я притежава, да бъде прикрепен към нея. Когато реши, че тя го е предала и вече няма власт над нея, лудостта му се засили. Започна да си въобразява, че тя ще напише какви ли не дивотии за него, за живота ни тук.
Стърлинг посегна отново към виното си. Забелязах, че ръката й трепери. Говореше за брат си, като че ли той е покойник от години. В гласа й се прокрадваха особени нотки. Изглежда, любовта към брат й бе придружена от гняв и болка.
— Ние с Кери вече нямахме никакви роднини, когато Берил се появи — продължи тя. — Родителите ни бяха починали. Нямахме никого, освен нас самите. Кери беше труден човек. Дявол, който пишеше като ангел. Някой трябваше да се грижи за него. Аз пожелах да му помогна, за да може той да остави следа от себе си.
— Подобни жертви често са последвани от съжаления — рискувах аз.
Мълчание. Светлината от огъня проблясваше по фините черти на лицето й.
— Как открихте Берил? — попитах.
— Тя ни откри. По онова време живееше във Фресно с баща си и мащехата си. Вече пишеше, имаше мания да стане писател. — Госпожица Харпър продължаваше да гледа втренчено огъня, докато говореше. — Един ден Кери получи чрез издателя си писмо от нея. Към него имаше приложено кратко разказче. Все още го помня. Тя изглеждаше обещаващо, имаше чудесно въображение и просто се нуждаеше от помощ и ръководство. Така започна кореспонденцията. Няколко месеца по-късно Кери я покани на гости и й изпрати билет. Малко по-късно той купи тази къща и започнахме да я реставрираме. Направи го заради нея. Едно прекрасно младо момиче донесе вълшебство в живота му.