— А вие? — попитах.
Отначало тя не отговори. Дърветата пращяха в огъня и хвърчаха червени искрици.
— Животът не протичаше съвсем без усложнения, след като тя се премести при нас, доктор Скарпета. Аз гледах това, което ставаше между тях.
— Между брат ви и Берил.
— Не исках да я ограничавам, както правеше той. В непрестанните си опити да ограничава Берил и да я запази само за себе си той я изгуби.
— Вие наистина сте обичали Берил силно — казах.
— Невъзможно е да се обясни — отговори тя с треперещ глас. — Доста трудно се справях.
Продължих да я притискам:
— Брат ви не е искал да поддържате контакт с нея.
— Особено през последните няколко месеца — заради книгата й. Кери я изобличи и се отказа от нея. Дори името й не се споменаваше вкъщи. Забрани ми да имам какъвто и да било контакт с нея.
— Но вие не го послушахте — казах.
— Да, но бях доста ограничена — затруднено отговори тя.
— Сигурно е било много болезнено за вас. Да бъдете отделена от толкова скъп за вас човек.
Мис Харпър погледна встрани.
— Кога разбрахте за смъртта на Берил?
Тя не отговори.
— Обади ли ви се някой?
— Чух по радиото на следващата сутрин — промърмори тя.
Мили боже, помислих си, какъв кошмар.
Стърлинг Харпър не каза нищо повече. Не можех да излекувам раните й и колкото и да исках да я успокоя, нямаше какво да кажа. Дълго време седяхме мълчаливо. Погледнах часовника си и видях, че е почти полунощ. Стреснато осъзнах, че къщата е прекалено тиха.
След топлината в библиотеката, коридорът ми се стори студен като катедрала. Отворих задната врата и изненадано си поех въздух. Под бялата снежна пелена пътят представляваше гладко бяло одеяло, по което се виждаха едва различимите следи от гуми, оставени от проклетите ченгета, тръгнали си без мен. Служебната ми кола отдавна беше откарана, а те бяха забравили, че аз все още се намирам в къщата. Дявол ги взел!
Върнах се в библиотеката. Госпожица Харпър поставяше нова цепеница в огъня.
— Изглежда, са си тръгнали без мен — казах и усетих, че гласът ми звучи нервно. — Налага ми се да използвам телефона.
— Страхувам се, че това е невъзможно — отговори тя неубедително. — Телефонът се развали малко след като си тръгнаха полицаите. Това често се случва при лошо време.
Наблюдавах я как разравя горящите дърва. Синкав дим се издигаше изпод тях, нагоре в комина изхвърчаха искрици.
Бях забравила. До този момент въобще не ми бе дошло наум.
— Вашата приятелка… — казах.
Стърлинг Харпър отново разрови огъня.
— Полицаите казаха, че приятелката ви е тръгнала насам и ще остане при вас тази нощ…
Госпожица Харпър бавно се изправи и се обърна. Лицето й беше зачервено от горещината.
— Да, доктор Скарпета — каза тя. — Толкова мило от ваша страна, че дойдохте.
Глава 8.
Госпожица Харпър се завърна с още вино точно когато часовникът пред вратата на библиотеката удари дванадесет.
— Часовникът — каза тя. — Закъснява с десет минути. Винаги го прави.
Телефонът в къщата наистина не работеше. Проверих. До града имаше няколко километра, а снежната покривка надминаваше десет сантиметра. Не можех да тръгна.
Брат й беше мъртъв, Берил — също. Госпожица Харпър беше единствената останала. Надявах се, че това е само съвпадение. Запалих цигара и отпих глътка вино.
Стърлинг Харпър не притежаваше физическата сила да убие брат си и Берил. Ами ако убиецът искаше да ликвидира и нея? Какво ще стане, ако той се върне?
Пистолетът ми беше вкъщи. Полицаите щяха да обградят района. Как? В снегорини?
Осъзнах, че госпожица Харпър ми говореше нещо.
— Съжалявам — усмихнах се насила.
— Изглеждате измръзнала — повтори тя.
Седна отново в бароковото си кресло и се загледа в огъня със спокойно лице. Звукът от пламъците напомняше за плющящо знаме. От време на време силните пориви на вятъра издухваха пепел вън от камината. Изглежда, Стърлинг харесваше компанията ми. Ако бях на нейно място, и аз нямаше да искам да остана сама.
— Добре съм — излъгах аз, защото наистина ми беше доста студено.
— С удоволствие ще ви донеса един пуловер.
— Моля, не се притеснявайте. Чувствам се чудесно.
— Невъзможно е да затоплиш тази къща — продължи тя. — Високите тавани, а и не е добре изолирана. Но човек свиква с това.