— Работя тук от две години — каза тя.
— Интересува ме една картина, рамкирана в работилницата ви вероятно преди да постъпите тук. Портрет донесен от Кери Харпър.
— О, боже! Чух по радиото тази сутрин за случилото се. Имам предвид — за случилото се с него. Какъв ужас — заекна тя. — Ще трябва да говорите с господин Хилджмън.
Тя изчезна някъде отзад, за да го доведе.
Хилджмън беше възрастен, изискан джентълмен, който категорично заяви:
— Кери Харпър не е идвал в магазина от години, а и никой тук не го познаваше добре, поне доколкото знам.
— Господин Хилджмън — започнах. — Над камината в библиотеката на Кери Харпър има един портрет на русо момиче. Бил е рамкиран в работилницата ви може би преди доста години. Помните ли го?
Сивите очи ме погледнаха над очилата. В тях нямаше и следа от спомен.
— Изглежда доста стар — обясних. — Добра имитация, но сравнително необичаен като идея. Момичето е на девет, десет години, най-много дванадесет, но е облечено като млада жена в бяло. Седи на малка пейчица и държи сребърна четка за коса.
Идеше ми да се ритна заради това, че не се сетих да направя моментална снимка на портрета. Фотоапаратът ми се намираше в лекарската чанта, а въобще не ми дойде тази мисъл. Явно съм била прекалено разстроена.
— Знаете ли — каза господин Хилджмън с прояснен поглед. — Май си спомням за какво говорите. Много красиво момиче, но необикновено. Да. Доста предизвикателно, доколкото си спомням.
Не го насилвах.
— Трябва да е било преди около петнадесет години… Нека да помисля. — Той докосна устните си с пръст. — Не. — Поклати глава. — Не бях аз.
— Не бяхте вие? Какво не бяхте? — попитах.
— Не извърших рамкирането. Сигурно Клара го е правила. Помощничката ни по онова време. Смятам, дори съм сигурен, че Клара го рамкира. Много скъпа работа, която всъщност не си заслужаваше парите. Искам да кажа — картината не беше особено добра. Всъщност беше една от най-несполучливите й работи.
— Нейни? — прекъснах го. — Клара ли имате предвид?
— Не. Говоря за Стърлинг Харпър. — Той ме погледна замислено. — Тя е художникът. Навремето рисуваше много. В къщата имаше студио, доколкото знам. Разбира се, никога не съм ходил там. Но тя носеше тук много от работите си, за да ги сложат в рамка. Повечето пейзажи. Картината, която ви интересува, е единственият портрет.
— Кога беше нарисуван?
— Поне преди петнадесет години, както ви казах.
— Позирал ли е някой за него? — попитах.
— Може да е правен и по снимка… — Той се намръщи. — Всъщност не мога да отговоря на въпроса ви. Но ако някой е позирал за портрета, не знам кой може да е бил това.
Не показах изненадата си. Берил трябва да е била на шестнадесет или седемнадесет по онова време и е живяла в „Горичката Кътлър“. Възможно ли е господин Хилджмън и хората в града да не са знаели това?
— Тъжна работа — замисли се той. — Толкова талантливи и интелигентни хора. Без семейство, без деца…
— А приятели? — попитах.
— Аз не ги познавах лично — отговори майсторът.
И никога няма да ги познаваш, мрачно помислих аз.
Марино бършеше прозореца с мека кожичка, когато се върнах на паркинга. Стопеният сняг и солта, насипана по пътищата, бяха направили мръсни петна по красивата му черна кола. Не изглеждаше доволен от това. На тротоара под вратата на шофьора имаше купчина фасове, безцеремонно изхвърлени от пепелника.
— Две неща — започнах сериозно, докато си закопчавахме коланите. — В библиотеката в „Горичката Кътлър“ има портрет на младо русо момиче, рамкиран в тази работилница по поръчка на госпожица Харпър преди около петнайсет години.
— Берил Мадисън?
Марино извади запалката си.
— Твърде е вероятно — отговорих. — Ако е така, портретът я показва на доста по-ранна възраст, отколкото трябва да е била, когато Харпърови са се запознали с нея. Интерпретацията на темата е особена. Напомня за Лолита…
— А?
— Секси — казах рязко. — Момиченце с прекалено чувствен вид.
— Аха. Сега ще ми кажеш, че Кери Харпър е бил скрит педофил.
— Портретът е нарисуван от сестра му — обясних аз.
— Мамка му — изсумтя Марино.
— Освен това — продължих — останах с впечатлението, че собственикът на магазина няма представа, че Берил някога е живяла с Харпърови. Това ме кара да се чудя дали други хора са знаели. А ако не са — как е възможно? Живяла е в къщата години. От града до там има само два-три километра. Това е малък град.